Философски текст,съчетан с прекрасна мелодия, навяващи тъга, но и надежда... Благодаря Ви,Ахат, за всичко това! Макар и далеч от Родината, слушайки песента се връщам към нея и спомени нахлуват като следобеден бриз край брега на морето...
Първо се научи да пишеш... Нямаме такива букви 4 и 6, и второ Т.Русев е папата на българската поп-музика заедно с Морис Аладжем, Атанас Косев и Зорница Попова, недей го слага там при тия силиконените... И да е имал някакво залитане, всеки прави грешки, твоите са по-смешни.
