snejam
човешки живот има много срещи – непредполагани,
умишлени, желани и не толкова, а понякога от онези “случайните”.
Има хора, които идват в живота ти изведнъж.
Появяват се с рицарските си доспехи.
Влизат плахо, но озаряват всичко на мига.
Свалят бавно снаряжението си и виждаш следите от битките,
които са водили.
Виждаш своите собствени белези в тях като в огледало.
И макар да знаеш, че един ден ще трябва да си тръгнат,
ти си пожелаваш да не съществува такъв ден.
Тези хора те карат да се измъкнеш от дупката, в която се криеш.
Да се покажеш на света без страх.
Тези хора ти връщат вярата в собствените ти сили.
Те измъкват скритите в теб таланти.
Те успяват да върнат усмивката на лицето ти и да я задържат там.
Радват се с теб дори на “прашинките” и не използват незаздравелите ти рани,
за да сипват сол в тях, а ги мажат с мехлем – вълшебен, лековит.
Те те подкрепят в мечтите ти,
в изборът ти да виждаш красивото и истинското наоколо.
Те ти показват, че дъгата я има и без бури и дори можеш да я създаваш всеки ден.
Че тя всъщност е вътре в теб и не е срамно да излиза от очите ти.
Тези хора не влизат с взлом в теб,
не крадат от същността ти,
не те унищожават.
Те не се възползват от теб.
Те влизат толкова дълбоко в душата ти и за първи път
не е плашещо да се довериш напълно на някого,
да допуснеш някого наистина близо до себе си.
Тези хора идват,
за да ти покажат различните нюанси на любовта.
Идват, за да разбият стереотипите и да ти покажат,
че истинската обич съществува – онази от приказките
и филмите с happy ending-а; онази вечната, силната,
от нищо неразрушимата; онази,
за която си мечтал в толкова много от тъмните си нощи.
Те те приемат такъв какъвто си – истински.
Не искат от теб да се променяш.
Обичат те безкрайно силно – без много думи – с топлината си,
с разбирането, с допира си, с погледа…
Те отварят сърцето ти само за да строшат сковаващите окови от миналото ти.
Те не те изоставят, когато хаосът се опитва да те погълне,
а те прегръщат силно и се превръщат в твоя гравитация,
за да възстановиш реда си.
Сълзите, които се раждат в очите ти са единствено от щастие,
а вълшебствата стават част от ежедневието ти.
И крилете, свалени и скрити дълбоко в килера,
отново се озовават на раменете ти и страхът от летенето се превръща в мит.
С тях споделяш абсолютно всичко и едновременно нищо.
Те познават само по тона на гласа ти какво е стаено в душата ти.
Въпреки всичко, те са тук, сега.
С тях чувстваш повече, виждаш повече, искаш повече.
Повече време, през което да живееш истински и пълноценно – дори без конкретни очаквания,
без безумни изисквания, без идея и план какво следва.
Защото имаш хиляди възможности и разбираш, че не си ги изпуснал.
Защото е хубаво, когато нощите вече не са достатъчни и не си с другия само на думи.
И Сега-то се превръща в Безкрай.
И макар да ти липсват в нощите, когато си сам,
ти вече знаеш – там дълбоко в себе си – че те няма да си тръгнат никога от теб.
Защото дори и в моментите, когато физически са на стотици километри,
те всъщност са с теб, до теб, те обитават в теб – вътре,
в онова малко съкровено място, което никой друг не е успял да изпълни и осъзнаваш,
че то е било отредено и пазено само и единствено за тях.
Отдаваш им напълно себе си и в същото време си свободен и окрилен,
и пълен с живот, и завинаги влюбен.
Да, наистина има хора, които идват в живота ти изведнъж.
Те са Дар Божий, а ти си благословен щом ги имаш до себе си.
умишлени, желани и не толкова, а понякога от онези “случайните”.
Има хора, които идват в живота ти изведнъж.
Появяват се с рицарските си доспехи.
Влизат плахо, но озаряват всичко на мига.
Свалят бавно снаряжението си и виждаш следите от битките,
които са водили.
Виждаш своите собствени белези в тях като в огледало.
И макар да знаеш, че един ден ще трябва да си тръгнат,
ти си пожелаваш да не съществува такъв ден.
Тези хора те карат да се измъкнеш от дупката, в която се криеш.
Да се покажеш на света без страх.
Тези хора ти връщат вярата в собствените ти сили.
Те измъкват скритите в теб таланти.
Те успяват да върнат усмивката на лицето ти и да я задържат там.
Радват се с теб дори на “прашинките” и не използват незаздравелите ти рани,
за да сипват сол в тях, а ги мажат с мехлем – вълшебен, лековит.
Те те подкрепят в мечтите ти,
в изборът ти да виждаш красивото и истинското наоколо.
Те ти показват, че дъгата я има и без бури и дори можеш да я създаваш всеки ден.
Че тя всъщност е вътре в теб и не е срамно да излиза от очите ти.
Тези хора не влизат с взлом в теб,
не крадат от същността ти,
не те унищожават.
Те не се възползват от теб.
Те влизат толкова дълбоко в душата ти и за първи път
не е плашещо да се довериш напълно на някого,
да допуснеш някого наистина близо до себе си.
Тези хора идват,
за да ти покажат различните нюанси на любовта.
Идват, за да разбият стереотипите и да ти покажат,
че истинската обич съществува – онази от приказките
и филмите с happy ending-а; онази вечната, силната,
от нищо неразрушимата; онази,
за която си мечтал в толкова много от тъмните си нощи.
Те те приемат такъв какъвто си – истински.
Не искат от теб да се променяш.
Обичат те безкрайно силно – без много думи – с топлината си,
с разбирането, с допира си, с погледа…
Те отварят сърцето ти само за да строшат сковаващите окови от миналото ти.
Те не те изоставят, когато хаосът се опитва да те погълне,
а те прегръщат силно и се превръщат в твоя гравитация,
за да възстановиш реда си.
Сълзите, които се раждат в очите ти са единствено от щастие,
а вълшебствата стават част от ежедневието ти.
И крилете, свалени и скрити дълбоко в килера,
отново се озовават на раменете ти и страхът от летенето се превръща в мит.
С тях споделяш абсолютно всичко и едновременно нищо.
Те познават само по тона на гласа ти какво е стаено в душата ти.
Въпреки всичко, те са тук, сега.
С тях чувстваш повече, виждаш повече, искаш повече.
Повече време, през което да живееш истински и пълноценно – дори без конкретни очаквания,
без безумни изисквания, без идея и план какво следва.
Защото имаш хиляди възможности и разбираш, че не си ги изпуснал.
Защото е хубаво, когато нощите вече не са достатъчни и не си с другия само на думи.
И Сега-то се превръща в Безкрай.
И макар да ти липсват в нощите, когато си сам,
ти вече знаеш – там дълбоко в себе си – че те няма да си тръгнат никога от теб.
Защото дори и в моментите, когато физически са на стотици километри,
те всъщност са с теб, до теб, те обитават в теб – вътре,
в онова малко съкровено място, което никой друг не е успял да изпълни и осъзнаваш,
че то е било отредено и пазено само и единствено за тях.
Отдаваш им напълно себе си и в същото време си свободен и окрилен,
и пълен с живот, и завинаги влюбен.
Да, наистина има хора, които идват в живота ти изведнъж.
Те са Дар Божий, а ти си благословен щом ги имаш до себе си.
Следвай
251
