VBOX7

— английски валс, танго, виенски валс, слоу фокстрот и куик степ.

Латиноамериканските са по-атрактивният и темпераментен раздел на спортните танци. Съзсезателните класове са разделени в зависимост от възрастта и майсторството на състезателите. Най-ниският танцов клас е D, следват C, B, A и М, който е най-високият, „международен“ клас. Възрастово са разделени на: деца I, деца II, юноши-младша възраст, юноши-старша възраст, младежи и аматьори над 18 години. Също така има и състезателен клас "синьори", които са над 35 години. Една танцова двойка се състои от дама и кавалер, които се явяват на състезания. В зависимост от мястото, на което се класират, и броя състезатели, които участват, се печелят точки, на базата на които се преминава в по-горен клас. За провеждане на състезание в един клас са нужни поне 3 състезателни двойки, а за вземане на точки са необходими 7, при което двойката, класирала се на първо място набира 3 точки. За ранг-листата на България са валидни състезания за Купата на България. На тях могат да се явят състезатели от цялата страна от класовете В, А и М. На регионалните и откритите турнири двойките се съзтезават само в тяхната възрастова група и танцов клас.


Танцови класове: D клас е най-слабият клас в спортните танци. Всички начинаещи двойки, картотекирани към Българска Федерация по Спортни Танци (БФСТ), се записват в този клас. За разлика от всички други по-горни класове, в D клас не се танцуват пасо добле и слоу фокстрот, а състезателите от B, A и M клас могат да изберат да танцуват или само латиноамерикански танци или само стандартни, но по-упоритите продължават да се състезават и в двете категории. За преминаване в по-висок клас на състезателната двойка са нужни определен брой точки, в зависимост от класа ѝ: от D за C клас - 22 точки, от C за B клас - 20 точки, от B за A клас - 14 точки, от A за M клас - 12 точки

Облекло: Спортните танци са известни със своите бляскави и набиващи се на очи костюми. При явяването на състезания има ограничения. При дамите от клас 9D, 11D, 11C клас е позволена рокля, дълга до коленете без украса, с която рокля се играе и в стандартните и в латиноамериканските танци. При кавалерите от клас D трябва да се сменят ризите съответно при стандартните, и при латиноамериканските танци, където са позвалени папионки и черни елеци. В по-големите възрастови групи са позволени всякакъв вид украси - пайети, камъчета и др. Кавалерите трябва да са с черен или тъмносин фрак с всички аксесоари при стандартните танци, а дамите в дълга бална рокля, украсена по вкуса на притежателя. За да се покаже огненият ритъм на латиноамериканските танци партньорката облича рокля с камъни и/или ресни, а партньора - с атрактивна риза.


Обувки: Обувките на танцьорите се различават за всяка от двете категории. Височината на токовете е съобразена с категорията танц, с разликата във височината на дамата и кавалера, с възрастовата им група, както и с индивидуалните им предпочитания. При стандартните танци обикновено токовете и при двамата партньори са малко по-ниски. При стандартните танци обикновено кавалерите танцуват с черни лачени обувки, а при латиноамериканските - с черни кожени или велурени. При стандартните танци обувките на дамите обикновено са затворени, а при латиноамериканските танци наподобяват сандали - и в двата случая с висок тънък ток. Малките момиченца танцуват със широк ток но не по-висок от 3 сантиметра, а при момченцата - 2 см. Въпреки, че са разрешени всички цветове, най-често обувките на дамите са в цвят охра, за да подхождат на всяка рокля.

Самба е вид латиноамерикански танц. По своя произход танцът е африкански, но е развит впоследствие в Бразилия. Музика за самба има характерен ритъм, създаван от барабани и маракаси и обикновено има 50-52 такта в минута (размер 4/4).

Португалските колонизатори внасят през 17-18 век. в Бразилия много роби от Ангола и Конго, които донасят и своите танци. Постепенно висшето общество възприема тези танци, като ги модифицира да бъдат танцувани в затворен хват и се оформя танц наричан Zemba Cueca. По-късно се нарича с името Mesemba – грациозен бразилски танц. Той се смесва и с други бразилски танци, пренася се в Европа през 1925 г., и се възприема името Самба.
Самба като бален танц
Самбата е включена в състава на латиноамериканските танци. Танцува на музика в такт 2/4 или 4/4. Основните движения се броят на 1 и 2. Като всеки салонен танц, самбата също се танцува с партньор. Салонната самба, както и другите танци много се е отдалечила от своите корени, както и от музиката и танца, които са и дали името си.
Ча-ча-ча
Ча-ча-ча е ритмичен латиноамерикански танц, който става популярен през 40-те години на миналия век и е разновидност на мамбо.

Основната стъпка се нарича шасе (chasse). При танцуване се брои на „два-три-ча-ча/рас“. Танцът се играе от двойка (кавалер и дама). Характерни за танца са акцентите върху първо и трето време. Танцува се насечено, а пръстите и възглавничките на краката сякаш пробиват пода. Музиката е бърза и динамична. Ча-ча съчетава латиноамерикански мелодии и кубински ритми. Възниква в средата на ХХ век и бързо се разпространява в цяла Америка и Европа. При изпълнението на характерните пресечени стъпки танцьорите произнасят сричките „ча-ча-ча“. Днес ча-ча се танцува в ритъм 120 удара в минута. Стъпките се правят на всеки удар, със силно движение на бедрата, колената се изправят на всеки удар. Танцът се състои от три бързи и две бавни стъпки на два и три удара.
Румба е най-бавният танц сред латиноамериканските танци с родина Куба, наричан „танцът на любовта“. По време на танца партньорите извършват хактерни, сложни, но и много красиви фигури и стойки. В състезателните танци румба се смята за почивката между другите ритмични латиноамерикански танци. Танцува се винаги трети подред. На музиката се брои: два — три — четири — раз; „раз“ се пропуска като стъпка, той служи за „удължаване“ на самия танц, което води до усещане за продължителност, нежност и пълнота в движенията. Стъпките са бавни, но краката трябва да са „заключени“ т.е. опънати.
Джайв е състезателен танц, смятан за най-ритмичният, атрактивният и привличащ погледа. Това е последният танц в програмата на латиноамериканските танци. Той е определящ при оценяването на двойката, понеже съдиите разбират дали танцьорите са изморени, а ако те са бодри и пълни с енергия, това означава, че са добре подготвени и най-често биват допускани до следващия финал.
Пасо Добле (исп. "Paso Doble" - "две стъпки") е испански танц, имитиращ корида.

Пасо добле е бил един от многото испански народни танци, свързани с различни аспекти на испанския живот. В частност пасо добле е с посветен на боевете с бикове. Танцьорите на пасо добле представят матадора и неговия плащ и характера на музиката съответства на процесията преди коридата. Ролята на плащта най-често играе жената. Размерът на такта е 2/4 или 6/8.

За първи път боя с бикове се появил на остров Крит, но чак в началото на 18 век започнали да се провеждат в Испания. Танцът за първи път е изпълнен във Франция през 1920 г, и през 40-те години на 20 век станал популярен във висшето парижко общество, поради което и много стъпки и фигури имат френски наименования.

Основното отличие на пасо добле от другите танци е позицията на торса -танцува се с повдигнати гърди, широки и отпуснати рамена и фиксирана глава. Хватът е по-висок от стандартният и се осъществява лек контакт между бедрата на танцуващите. При някои движения главата е наклонена напред и надолу. Различните движения могат да се интерпретират като битка между два бика.
Танго̀ (на испански се произнася с ударение на „а“, та̀нго) е музикален жанр - песен, текст и танц.

Тангото възниква през втората половина на 19 век в средите на простолюдието в Буенос Айрес (Аржентина) и Монтевидео (Уругвай), който с течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента.

През 1902-а в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят (особено споменаване заслужават Япония и Финландия). Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат „милонга“.
Думата tango е с неясен произход и има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология:

Място, където се доят кравите или се продава мляко
Място, където свирят и танцуват негрите
Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище
От mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място
От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия
В мисионерските колонии на йезуитите - вид гостоприемница
Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му
Цигански или андалуски танц
Световен ден на тангото е 11 декември.
Куикстепът е международен стил бален танц. Един от стандартните танци, заедно с английския и виенски валсове, тангото и фокстрота.

За година на създаването му се счита 1923 г. До 20-те години на миналия век оркестрите изпълнявали фокстрот в темпо около 50 такта за минута. Скоро обаче те започнали да изпълняват фокстрота в по-бързо темпо, преминавайки от отностително спокойния в музикално отношение 19 век към бързата музика на 20в. Умеещите да танцуват фокстрот обаче вече не успявали да танцуват със заучените от тях движения и се наложило да се измислят нови. В програмите започнали да предупреждават любителите на "сегашния фокстрот", че ще се изпълнява "quick-time-foxtrot", понякога "quick-time-steps" и, накрая останало краткото - "quickstep". "Старият фокстрот" бил осъвременен -в него били добавени елементи от популярните по това време танци -"Shimmy" и "Black bottom".

Съвременните движения на куикстепа, въпреки че първоначално са произлезли от фокстрота, сега значително се различават. Куикстепът заиствал фигури от съществуващите по това време стандартизирани модерни танци, като ги модифицирал и адаптирал за изпълнение върху суингова музика с темпо 200 удара в минута. Куикстепът се характеризира с ритъма "бавно, бавно, бързо, бързо" (slow, slow, quick, quick). Негова особеност са бързите, къси стъпки с разнообразно издигане и спускане.
Фокстрот е един от стандартните спортни танци.

Началото е преди няколко десетилетия, през 20-те години на 20 век. Танцът е от бавните бални танци и се счита за началото на друг бален танц - куикстеп. Не се танцува от най-ниския състезателен клас D.Английският валс е един от петте стандартни танца.

Нарича се още бавен валс, защото за разлика от виенския валс се танцува по-плавно и бавно в 3/4-такт. При английския валс в минута има около 30 такта, които са двойно повече при виенския валс.

Поради това, че английският валс е сравнително бавен, за него са характерни издигания и потъвания, липсващи при виенския валс.Виенският валс е вид салонен (бален) танц, при който танцовата двойка извършва множество завъртания по или обратно на часовниковата стрелка. Той се различава от обикновения валс по своя по-бърз ритъм. Като спортен стандартен танц ритъмът му е определен на 60 такта в минута, за разлика от английския валс, който с 30 такта в минута.