Да... за съжаление... като че ли тъгата върви заедно с гениалността. Ако ме пита някой защо е така, бих се затруднил с отговора. Но бих опитал. И това разбира се, няма да направи нещата много различни...
Уф... кой да знае, че само 3, 4 месеца, след като съм пуснал тези целувки там... ще се разхождам по улиците... :) Животът понякога ни поднася изненади.
Детето пее истини... но тъжни... постоянно се чудя защо има толкова насилие и омраза... нали по-лесно се живее, когато не се мразим, а обичаме? Нали всеки се стреми към спокойствие, обич и хубави шреживявания... Защо?!