son_of_darkness
Една вечер, по-точно през вечерта на последното представление при единствения лекар на забравения кален град дошъл един непознат. Той така и не отметнал глава из под своето всепокриващо овехтяло наметало. Говорел тихо, с някаква отчаяна
безнадеждност на човек, който е тежко болен от самота и болка. Лекарят го прегледал, но бил безсилен в стремежа си да му помогне, защото не познавал лекарство за болната, ограбена и опустошена душа на непознатия.
- Знаете ли - му казал лекарят, - тук, в града, веднъж на всяка една календарна година ни гостува цирк. В цирка има един клоун, който съм сигурен, че ще ви утеши и излекува. И ще ви помогне да намерите себе си. Клоунът е вашето лекарство, повярвайте ми.
Непознатият само въздъхнал и сякаш още повече се смалил в грозното си наметало. После с глас, събрал цялата болка на света, казал:
- Благодаря ви за съвета, докторе, жалко е, че не мога да се възползвам от него...
- Но защо? - попитал лекарят смаяно.
- Защото аз съм клоунът...
- Знаете ли - му казал лекарят, - тук, в града, веднъж на всяка една календарна година ни гостува цирк. В цирка има един клоун, който съм сигурен, че ще ви утеши и излекува. И ще ви помогне да намерите себе си. Клоунът е вашето лекарство, повярвайте ми.
Непознатият само въздъхнал и сякаш още повече се смалил в грозното си наметало. После с глас, събрал цялата болка на света, казал:
- Благодаря ви за съвета, докторе, жалко е, че не мога да се възползвам от него...
- Но защо? - попитал лекарят смаяно.
- Защото аз съм клоунът...
Следвай
1
