VBOX7

на пролетариата

„Докато са живи великите революционери, потискащите класи им се отплащат с постоянни преследвания, посрещат тяхното учение с най-дива злоба, с най-бясна ненавист, с най-безогледен поход от лъжи и клевети. След тяхната смърт се правят опити те да бъдат превърнати в безвредни икони, да бъдат, така да се каже, канонизирани, да се въздаде известна слава на тяхното име за „утеха” на потиснатите класи и за тяхното залъгване, като се опразни революционното учение от съдържание, като се притъпи неговото революционно острие, като се опошли. За такава „обработка” на марксизма се сдушват сега буржоазията и опортюнистите вътре в работническото движение. Забравят, изтласкват на заден план, изопачават революционната страна на учението, революционната му душа. Издигат на преден план, прославят онова, което е приемливо или което изглежда приемливо за буржоазията.”
Ето как Ленин в началото на своя знаменит труд „Държавата и революцията” обяснява голите безсъдържателни номинации и „прославяния”. А ето как Маркс в едно писмо до Вайдемайер публикувано в списание „Neue Zeit”(XXI, 2, 164) говори за своето учение:
„Що се отнася до мен, не е моя заслуга нито откриването на съществуването на класи в съвременното общество, нито откриването на борбата между тях. Буржоазните историци много преди мене изложиха историческото развитие на тази борба, а буржоазните икономисти – икономическата анатомия на класите. Новото, което направих, беше да докажа следното:
1) че съществуването на класите е свързано само с определени исторически фази в развитието на материалното производство (historische Entwicklungsphasen der Produktion),
2) че класовата борба необходимо води до диктатура на пролетариата,
3) че самата тази диктатура е само преход към унищожаването на всякакви класи и към общество без класи…”
Това мотивира Ленин да напише:
„Главното в учението на Маркс е класовата борба. Така говорят и пишат твърде често. Но това не е вярно.”
„Марксист е само онзи, който разпростира признаването на борбата между класите до признаване диктатурата на пролетариата. Това е пробният камък, на който трябва да се проверява действителното разбиране и признаване на марксизма”(Ленин съч. т.33 с.33 ).
Това заключение ще бъде актуално винаги докато има потискаща класа и потисната класа, а следователно и класова борба, както е днес във всички капиталистически страни. Именно класовата борба актуализира учението на Маркс за диктатурата на пролетариата. Така, че да премине в историята диктатурата на пролетариата ще може едва когато унищожи завинаги капитализма в целия свят!
Между диктатура на пролетариата и диктатура на бившият авангард на пролетариата има значителна разлика. Комунистическите партии трябва да планират своето отрицание още като авангард на пролетариата, имайки най-голям авторитет, а не едва когато се аристократизират и изродят в партийна върхушка. Създаването на такива феодални отношения доведе, според законите на историята и историческия материализъм до капиталистически обществени отношения.
Израждането на комунистическите партии беше продължителен процес, който започна след като, най-съществената за социализма (както твърдеше Маркс) диктатура на пролетариата, беше премахната от XX к-с на КПСС.
В България това стана след Априлския пленум на БКП 1956г.
Всичко това още веднъж показва величието на марксизма и на неговият създател – Карл Маркс.

"Ще делим ний хорски укори,
ще търпим и присмех глупешки,
ще търпим, но няма да охнем
под никакви мъки човешки."
Христо Ботев

Моят скайп е: sproletarski