Разбирането, че страданието е като благодат, кореспондира с идеите на Дънов. Страданието си е страдание, колкото и да не му позволяваме да вземе връх. Майката няма да прежали починалото си дете. Ще я утешат ли думите "спокойно, ти се развиваш"?
Добре си го казала, признавам. Аз също мисля като теб с малката разлика обаче, че слагам едно "но". Никой не иска да страда напразно, казва Виктор Франкъл. Тогава развитието ли оправдава страданието? Еволюционизмът е кух като оправдание.