strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

е, оригинално си е хрумването му, но и сравнението ти е яко (handshake) а иначе изпълнението си е автентично ;) май

:) (yes) (bow) (flower) (yes)

Това е супер надъхващо :) Прилича ми на Полета на бръмбара от Римски Корсаков :) но с рок елементи :)

от струните на една китара може да струи толкова нежност и любов, колкото и както ги чувства музиканта, свирещ на китарата (handshake) (flower) (sun) може и само аз да си мисля така ... ;) кой знае :)

Не съм вярвала,че от струните на китарата може да струи толкова нежност (angel) (flower) Наистина е велик китарист (handshake) :)

(yes) (handshake) (star) (star) (star)

това е записвано като с касетофон. звука е като грухтене :(

P.S. Филмът "Farinelli" е създаден през 1994 година. Тогава Филип Жаруски е едва на 16 години.

НЕ! Гласът е на Чечилия Бартоли или, ако по ти харесва: на Сесеилия Бартоли!

:|

:| :X

:) (star)

:P

Велик момент, от велик( и любим) филм!!!!

Мисля, че вече е качван доста пъти този, както и други откъси от филма във VBOX7 . Просто сложи Farinelli на търсачката или кликни на тага . За съжаление друг, клип : http://www.vbox7.com/play:980e97d3

охх тоя тка съм го намразила :-| :-| в даскало тряяше да пиша доклад 2-3 страници за него :-| :-| ужсс ;Дд ама клипа е хубав :-)

Също ужасно качество. Язък за хубавите парчета.

Ужасно! Трябва да ти е стъпал слон на ушите за да слушаш тези толкова готини песни с такова ужасно качество на запис и звук! Жалко! А ги харесвам много. Ако има някой който може да им качи песните с добро качество.....

Благодаря ти, музиканте, много благодаря ! Скоро и ти ще качиш нещо от твоята музика тук, нали !?! :-)

Аз оставам безмълвен. Страхотно е просто!!! Адмирации!!! :)