strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

... пустинника... Тя е смисълът на скитащия без посока и мисъл... ТОВА СИ ТИ, МИЛА, ТОВА СИ ТИ. ТИ СИ ВСИЧКО ЗА МЕН. МОЯТ ЖИВОТ, ОБИЧ, МЕЧТИ, ЧУВСТВА, ЖЕЛАНИЯ... СВЪРЗАХ С ТЕБ... И ПОСВЕЩАВАМ НА ТЕБ, МОЯ ЖЕЛАНА ЛЮБИМА!

ТЯ... е обичта и съня... ТЯ... е любовта и желанието... мечтата и копнението... смисълът и стремлението... Тя е това, което е търсил авантюриста, Тя е това, което е очаквал мечтателя, Тя е това, което е искал нямащия, Тя е това, което е жадувал...

Тя е нежната вълна на щастието, разливаща се на самотния бряг на самотата и отчаянието, тя е галещия бриз на опиянението, донесъл живия дъх на спиращо, отиващо си дихание, тя е вдъхновяващата силата на предадения и отхвърлен неосмислен живот... ТЯ ..

носеща аромата и желанието, хармонията и щастието, безкрайността на безвремието, вечността и непреходността на живяното и незабравеното, скоростта и посоката на чувствата и мисълта... Тя е хоризонта и небето, дълбините и недрата на неосъзнаемото...

... Тя изпълва живота, мечтите, чувствата, цялото съществувание със смисъла, посоката, цветовете, реалността, сънищата, мечтите... с пълнотата на земното и неземното щастие, споходило краткия и необясним живот на мъжа, човека, сянката... Тя е ЖЕНАТА

Тя... е... жената... за... един... мъж... Който странно и съдбовно е намерил... дома... на своето сърце... в нежна... красива... топла... мила... добра... притегателно мечтаеща... ненастигаемо летяща... проницателно мислеща... женска необяснима душа

Тя е грохота и мълнята в бурното небе, тя е нежния повей и свежата роса в градината на щастието и желанията... Тя е огънят на слънцето в пустинята, тя е живия хлад на пръските от водопада и щедрата вода в езерото на мечтанията и копненията на сърцето

на сънищата и желанията... Тя е съвършенството на музиката всред хаоса на шума и тишината... Тя е извора на щастието и сладостта... Чувствата и са магия на вълшебница, превръщаща сенките от мрака в живи хора... Тя е смисъла на пътя, дълъг и труден...

и притегателно желана, магнетично неоставима... Тя е с очи, които помнят образите на света. Тя е с усмивка, носеща магията на щастието. Тя е с топлината на слънчев лъч и привличането на пълната луна... Тя е бурята на чувствата, тя е морето и пристана

всъщност в ефектите няма нищо лошо, W_A_R, но аз залагам на музиката и инструмена. благодаря за коментара.

WOW!!! Bez efekti??!!! Kolko li trqbva da si se uprajnqval za da postigne6 twa bez efekti. Na takiva kato teb kazvam sam evala brat. I ROCK ON!!!