strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

Ерик Клептън има периоди, развитие... и никога не виждаш дъното на айсберга... /това е при всеки известен артист/, съжалявам, ако е субективно моето мнение, но съм слушал импровизации на Клептън, които са ме закопавали под асфалта, и прякора е ироним

аз на Слоу Хенд. нищо лично, много харесвам и Стрейтс,и Кнопфлър, но ако сте слушали повече Клептън... ще знаете възможностите и фантазията му, иначе са много любими. в стила на Кнопфлър бих класирал Риа, макар, че е по-комерсиално изчистен и блестящ

и жаден продължавам пътя си... без теб... самотен, сам, в сивия свят... ще следвам съдбата си на самотин скитник в деня и нощта... на обичащ любовник в равносметката за деня... помниш ли ме по име? помниш ли ме по спомен? аз съм, мила, аз те помня...

още търся "елексира" на лятното вино. това, което е направено специално за всички тези случаи, това, подарено на теб от мен и на мен от теб, отпих от чашата, останах влюбен и опиянен, а ти отвърна устните, сви ги мълчаливо и отказа празника си мен...

аз съм още тук, ранен и отхвърлен, тук съм, обичащ те още и вярващ в теб... не ме забравяй, не ме отхвърляй завинаги... прости, за каквото и което ме виниш, не съм сгрешил пред тебе... и ако ти трябвам, ако ме търсиш и цениш, ела при мен, открий ме !

дори света в който живеем не е съвършен, та да търсим съвършенство в хората... ела при мен, поседи, помълчи... докосни ме нежно... и ме целуни... усети сърцето ми... усети мечтата и душата ми... и ме спаси от болката и студенината на самотата ми...

... и те обичам много... и те желая... ако искаш, се върни при мен... аз пазя нежността на чувствата... и ... обичта си... за теб... мила... стига да не съдиш строго моята човешка същност! обичам теб и съм верен само на тебе! не търси идеали и грешки

спомни си, моля те, обич моя, за този, който ти носеше радост, топлина, мечтание, усмивка, ... спомни си за този, на когото казваше "обичам те, миличко" "и те желая"... аз съм тук, аз съм същия, който вълнуваше сънищата и желанията ти... и те обичам

от тогава тъгувам самотен за нея... тъжен и изоставен, без обяснение... само с присъдата си за безрадостна съдба... за мечти, отсечени с меча на студенината... за чувства, хвърлени на вятъра... за недоверие и отричане на същността на любовта ... ...

не разбирам от преводи, но с нещо тази загадъчна песен ми напомня за моята любима... като с изстрел /бенг, бенг/ ме повали, а после си тръгна, сякаш с амнезия... разби сърцето ми... и изчезна... в своя защитен свят... без мен... изостави ме далеч ...

Брилянтния музикант, който звучи сам по-добре от оркестър... привидно сдържан и методичен, но вслушаш ли се е НЕВЕРОЯТНО ТЕМПЕРАМЕНТЕН, ЧУВСТВЕН, ДИНАМИЧЕН... ПОКЛОН ПРЕД ГЕНИЯ !!!

Чист... Съвършен... Брилянтен... Гениален... СЕГОВИЯ !!!

ПОКЛОН, БРИЛЯНТНИ ГЕНИЙО, СЕГОВИЯ !!!

невероятно и оригинално! и блестящата техника и брилянтни изпълнения на Segovia! ... 0:-) ...

нищо не мога да сравня с мисълта на композиторите от Предкласиката! мисъл в Съвършенство и Звуци! Хармония и Многогласие! кой мисли, композира и свири така сега!?!

много нежна, много лирична, много мечтателна... много любима. песен, с която осъзнато обикнах музиката... и Бийтълс... и добавям в колекцията за една жена, която няма да спомена... за Д...... !

много любима... и яко Слоу Хенд...

ВЕЛИК !!!

без Джон и Пол не е Бийтълс, но е невероятна. Джордж Харисън и Ричард Старки заедно със Слоу Хенд и "добра компания"... абсолютен фен съм.

А моята Лейди открехна вратата, приемайки ме в дома си... за да ме прогони бързо на вън... Оставяйки ме по-тъжен и по-бездомен... По-безпомощен, по-отхвърлен, по-наказан, по-обезверен... Обичта нежността, и добротата това ли заслужават... Лейди !!?!!