strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

да спомена "широкия прав грифт" при Yamashita и "полуоблия среден" при Coryell. за мен, въпреки, че е класически, предпочитам да направя инструмента във втория вид. повечето от "болката" знаят. и от попадението на талантлив лютиер...

за мен достойно за всяка колекция "Вивалди", "Китара", "Струни", "Виртуоз" ... "Музика"

много щуро. диво съчетание на невероятния перфекционизъм и точност на Yamashita и "леката небрежност" и темперамент на Coryell. много свобода и полет има в тази интерпретация. и... много живот в тази музика... /един странен коментар от сянката/...

"кой се е изгубил? ти? аз? ... има някой, който се нуждае от теб!" ... тъжно... безнадеждно... кой живее в мечтите си? а кой е забравил мечтите си? {pp}

повече не може да се каже. то звучи вълшебно в песента. само дето боли, защото от филма "Четири сватби и едно ..." жената, която обичам отреди последното за чувствата ми. това е живота. съжалявам, извинете ме, тъжен коментар на великолепно парче...

и... чуйте негови парчета, преди да го оценявате. Капризите на ПАГАНИНИ не са за широка аудитория, ако не ги знаете, ще сте много субективни.

гениален, неповторим, МУЗИКАНТ, КИТАРИСТ, МИСЛИТЕЛ НА НОТИТЕ, ГОВОРЕЩ С ИСТОРИЯТА, ПИШЕЩ РОМАНИ СЪС ЗВУЦИТЕ, ДАВАЩ ХАРМОНИЯ НА МЕЧТИТЕ И СЪНИЩАТА, не експериментатор... просто ВЕЛИК !!!

известно време можех да свиря само с лява ръка, затова направих парчето. и ми остана като етюд за разсвирване. това е.

не е текста, chichomiro, написах това за една жена...

ЖАДУВАМ ТЕБ, ТЪРСЯ ТЕБ, ОБИЧАМ ТЕБ... и както пожела... ...изчезвам... в ... тъмнината...

прости ми, мила, не написах реквием, написах само обичта си... и сънувана мечта за теб... и изстрадана милувка... измъчен сън... бленувана усмивка... недокоснато желание, отхвърлено желание... и... тягостната липса на теб... отдалечаването ти... мила

ОБИЧМ ТЕ, ОБИЧАМ ТЕБ И ПЛАЧА... пиша ти го като още жива сянка на убитата наказана любов... като изкупителната присъда на един отхвърлен, неразбран живот... жадуващ за топлина и близост, и за прошка... от твоята обич, същност... и за разбиране от теб

и гърмотевиците разбиват тишината... и самотата побеждава мен... и мълниите удрят в мен... и изгарят душата... СПАСИ МЕ, МОЯ МИЛА, СПАСИ МЕ, МОЯ НЕЖНА И КРАСИВА... СПАСИ МЕН, ЗА ДА СЪМ ВИНАГИ ДО ТЕБ, ЛЮБИМА... СПАСИ МЕ, ОТКРИЙ МИ, НАМЕРИ МЕ, МИЛА МОЯ

моя мила... моя обичана... моя топла и нежна... моя мечтана и търсена... моя намерена и ОТХВЪРЛИЛА МЕН, моя мила любима... съвършенството и красотата плачат. пред ангелите се скупчват облаци. помниш ли, ме, мила? аз съм... аз съм... аз съм моя, мила

сълзите капят тихо, безмълвно... мъката убива мен... и после остава това... което света е приел... което е разбрано... от ... тях, макар отхвърлено от теб... пресъхвам, затихвам, онемявам, умирам, изчезвам... без теб, обречен и нещастен... пред теб

Остана ТИ.

изпълни твоя план за бягство... мен ме няма. няма от какво да бягаш. живей живота си. ако можеш, щастливо. и... прости ми, мила, прости ми, скъпа, незаменима и красива... прости ми, ТИ, каквото казах и ще кажа... ОБИЧАМ ТЕ, ОБИЧАМ ТЕ, ОБИЧАМ ТЕБЕ ...

смисъла изчезна. остана безграничната необяснима болка. остана самота без теб. слънцето залезе, оставяйки ме във вечен мрак. и тъмнина, и лед, и отрицание... на мен... на любовта ми... на шанса и случайността, на преданността ми... изпълни замисъла.

това е съдбата ми. и ти издаде своята присъда. не ме целуна дори за сбогом. не каза нищо мило за последно. на влюбеното сърце му беше тъжно. на самотната душа и беше тежко. гласа ми онемя от мълчанието ти, очите ми ослепяха от чернотата, която отреди

сам, без теб, самотен, в тъмнината. отхвърлен, обречен на леда и студенината. обречен на забрава. обречен на мрака и тишината. не трепна сърцето ти да ме раниш, прогониш. зная, цял живот съм бил скитаща, гонена, ненужна сянка. прогони ме и ТИ. това е