strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

и ти, мила, няма да разбереш мен приживе. а после няма значение. ти направи каквото искаше, каквото бе решила. не съм Моцарт, след мен няма да ме помнят. а ти и приживе ме забрави и се отвърна от мен. изостави ме на миналото. изостави ме в мрака сам

къде си ти, мила, в моите тъжни и самотни нощи ? боря се за теб и чувствата ти . ти бориш ли се за миговете, в които сърцето ти биеше щастливо за мен ? помниш ли и пазиш ли тези мигове ? не беше толкова отдавна, мила ! предаваш ли мен и сърцето си ?

... а... сенките... макар... да... са... сенки... имат... съвсем... човешки... чувства... ...и... не... се... боят... от... светлината... ...и... могат... да... обичат... и... искат... да... бъдат... ...обичани...

на ненужните сънища на сенките... и където самотата запълва празнотата от липсата на обич... там... където... отхвълени... отречени... призрачно... тихо... тъжно... живеят... сенките...

там където живеят прогонени от деня мечтите на сенките... там, където за хората е края на света... там, където бият сърцата на отвърлените чувства... и където музиката нежно утешава невидените сълзи на сенките, където тъмнина постила мека възглавница

... пред слънцето хора... вървя по тихия сумрачен път. вървя по самотния път на сенките. вятъра навява неумолимо припева на песента. мисълта ми бълнува спомени. а устата ми прошепва име на жена... очите ми съзират спомени от образа и... там, в нощта

и мечтите ми не ме окрилят... оковани от нещо тъжно и отричащо ме. и ръцете ми не се протягат напред, завързани от нечутото, несподелено, непростено послание... вървя, знаейки, че не съм човек, а сянка. но сенките винаги преди да станат сенки са били

слушайки песента, сякаш се пренасям по прашния път в покрайнините на града. и сякаш умора и болка затварят очите ми. и сякаш безизходна тъга спъва крачките ми. буца от тъга и мълчание засяда в гърлото ми. и спомени пристягат сърцето ми безмилостно...

никога от мен, скъпа. помниш ли какво ни срещна, помниш ли какво се случи като чудо? аз пазя този мил и ценен спомен като необясним и неповторим трепет на чувствата, на съдбата, на обичта... и няма да загубя любовта и този спомен, мила моя, обичам те

защото ти си моята търсена красота... ти си магичния сън и сладкото събуждане след това... ти си желанието и после сбъдната мечта... ти си... ти си... всичко друго освен теб е сянка, самота... без теб света е мрак, студенина... не си отивай никога...

и сърцето си ти обещавам. щастието бие в него, когато си спомниш мен. и нежността и верността си обещавам... само на теб... само с теб... само за теб... и силата и устрема си давам... на теб... защото ти си моето щастие... защото ти ме вдъхновяваш...

Мила моя, искам да те помоля да не оставяме на времето това, което зависи от нас. След време и ние ще сме само прах и спомени от ... времето ... Но до тогава ние с теб сме заедно във времето ... И от нас зависи всичко ставащо и помнещо се във времето

Красива Музика за моята Красива Любима... И Красив клип с Красиви Рози... С Обич... За Теб... Мила... Обичам Те... Много... Бъди до мен... Мила... Обичам, Обичам, Обичам, Обичам, Обичам, Обичам, Обичам, Обичам, Обичам, Обичам, Обичам, Обичам Теб !!!

музиката е за тези, които могат да летят на крилете и. и да превръщат мечтите и преживяното в звуци. и да вървят напред. свири, музиканте.

МЕЧТАЯ ЗА ЗВУКА НА ГЛАСА ТИ СУТРИН... МЕЧТАЯ ЗА ТАЗИ ХУБАВА УСМИВКА... КОЯТО НОСИ ОБИЧТА...

И ТЕ ЖЕЛАЕ КАКТО ЖИВОТА И МЕЧТАТА СИ . И ТЕ ИСКА И ТЪРСИ ДО СЕБЕ СИ, ЗА ДА ИЗПЪЛНИ И ОСМИСЛИ ЖИВОТА СИ. И ДА ГО ИЗЖИВЕЕ С ТЕБ, МИЛА, С ТЕБ... НЯМА ДРУГА И НЕ Е НЕОБХОДИМА ДРУГА. ВСИЧКО, КОЕТО ТЪРСЯ И ЖЕЛАЯ Е В ТЕБ. ЖИВЕЯ, ЗА ДА СРЕЩАМ ОЧИТЕХ ТИ УТРИН

А луната изгрявала в своята сила и блясък ... Звуците на любовта искряли в небето на залеза... Само самотата ранявала самотното сърце на скитника... ПРОСТИ, МИЛА, НА СКИТНИКА, ПРОСТИ НА ОБИЧАЩИЯ ТЕ, ДАВАЩИЯ НА ТЕБ СЪРЦЕТО СИ... ТОЗИ СКИТНИК ТЕ ОБИЧА

... извора на женската душа... Да засити жаждата си от самота в сърцето на ОБИЧАНА ЖЕНА... Скитника отворил замъглените си от умора очи, потърсил в очите на любимата щастието и утехата... Потърсил нежността и милувката, потърсил копнежа, мечтата ...

Обичта... За магията на чувствата, осмисляща живота... За сладостта на любовта, даваща силата... За звука на камбаната, носеща вика на самотния... Носеща поканата за среща на погледи и докосвания... Носеща жаждата на устните на жадния да пие от ...

... която желаел не давала на съня да докосне уморените очи. Чувствата в душата му бушували като буря. Думите пресъхвали, изгорени от самотата. Устните мълвяли нейното име. А гласът затихвал... Само струните на старата китара говорели за нея и за ...