strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

далече, невидими, скрили се от лоши очи. Луната, самотна, пробива пелената на мрак и мъгли, но какво ли осветява, нещастна... Само остатък от свят на разрушени, загубени, ненужни никому желания. Хладен и безчувствен скреж, покрил отхвърлени мечтания.

Отива си живота, странен, ненужен, нежелан и несподелян. Смъртта се разхожда в одежди на младоженка, хранейки се с отхвърлени души. Надеждата пада на земята, ранили нейните нежни криле. Облаците се снишават, натежали, посивели от мъка. Звездите бягат

Изчезват магиите на звуците. Посивяват цветовете на света. Изстиват, умиращи, сърцата, не биещи в този живот. Опадащи като есенни листа, мечтите покриват земята... като изсъхнал, ненужен килим. Притихват звуците на музиката, носеща и пазеща любовта.

вкаменени от безсилие. Мъглата поглъща познатото от земите. Остава черното на непознатото. Страха се събужда и полита над необозримото. Притихват крилата на птиците. Заглъхва вълшебната им песен. Падат унесени пеперуди, непонесли мрака на нежни криле

може да не искаш да го чуеш и кажеш на мен, но те обичам. Не го крия, не бягам, не го споделяш, знам. Не искаш да ме видиш, чуеш, обричаш ли ме на забрава ? Обричаш ли ме на самота ? В сърцето си ти нося любовта ми . Моя скъпа, липсваш ми.

...в името на другия до тях. А аз съм сам, не зная къде и как си. Знам само, че нямаш връзка с мен. И защо би искала - кой се интересува от чувствата на сянка, на скитник ? Кой би запомнил, че е чул и казал на странника: "Обичам те" ? Липсваш ми,мила

Слушам я и плача, защото съм без теб. Виждам навсякъде момче и момиче, мъж и жена... Заедно... Двойки, успели да открият тайната на чувствата, прогонили самотата, отказали се от недоверието, съмнението, ревността, студенината, готови да жертват нещо

много яка стара блусарска бленда. интересно парче.

i want to walk in your park. `couse i`m alone. i want walk in your heart. where are you, i don`t no...

невероятно нежна, тъжна, силна песен. много любима и харесвана, нищо, че е стара и не е толкова популярна. НЕЖЕН И МИЛ ПОЗДРАВ ЗА ТЕБ, МИЛИЧКА :-)

поздрав за моята скъпа и любима :-) с една нейна любима песен ;-)

:-) мислех си за друга песен, когато я отворих, но и това е дивичко, старо, но много яко :-)

една от песните, които звучат в мен "по пътя към дома"! нежна, загадъчна и виртуозно измислена и изпълнена! летяща на крилете на мечтите, омагьосваща в сънищата... опияняваща както само ти... ми носиш щастие и светлина, скъпа моя SELIANDRA

преди доста години даваха филма със същото име и с музиката. около коледа... беше невероятно, запомних го до днес. запомних красотата на любовта между двама. трепета, копнежа на търсещите се един друг, обичащи и борещи се един за друг влюбени, мила.

любимата ми песен на lz, :-) , "как светът... изведнъж... стана по-красив и бял" ... сигурно не е само от летния дъжд, скъпа, мисля, че повече заради теб, мила моя, откакто те срещнах

на мен ми е от най-любимите на юрая хийп.

скъпа, добавям това клипче към нашата колекция, защото е много нежно и мелодично, а има и текст, който ако искаш, можеш да си преведеш, а ако те харесва песента, може и за караоке :-)

... пустинника... Тя е смисълът на скитащия без посока и мисъл... ТОВА СИ ТИ, МИЛА, ТОВА СИ ТИ. ТИ СИ ВСИЧКО ЗА МЕН. МОЯТ ЖИВОТ, ОБИЧ, МЕЧТИ, ЧУВСТВА, ЖЕЛАНИЯ... СВЪРЗАХ С ТЕБ... И ПОСВЕЩАВАМ НА ТЕБ, МОЯ ЖЕЛАНА ЛЮБИМА!

ТЯ... е обичта и съня... ТЯ... е любовта и желанието... мечтата и копнението... смисълът и стремлението... Тя е това, което е търсил авантюриста, Тя е това, което е очаквал мечтателя, Тя е това, което е искал нямащия, Тя е това, което е жадувал...

Тя е нежната вълна на щастието, разливаща се на самотния бряг на самотата и отчаянието, тя е галещия бриз на опиянението, донесъл живия дъх на спиращо, отиващо си дихание, тя е вдъхновяващата силата на предадения и отхвърлен неосмислен живот... ТЯ ..