strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

на сънищата и желанията... Тя е съвършенството на музиката всред хаоса на шума и тишината... Тя е извора на щастието и сладостта... Чувствата и са магия на вълшебница, превръщаща сенките от мрака в живи хора... Тя е смисъла на пътя, дълъг и труден...

и притегателно желана, магнетично неоставима... Тя е с очи, които помнят образите на света. Тя е с усмивка, носеща магията на щастието. Тя е с топлината на слънчев лъч и привличането на пълната луна... Тя е бурята на чувствата, тя е морето и пристана

качваш хубави неща, музиканте, :-)

добро заиграване :-), от джейсън :-), Моцарт ми звучеше интересно

неповторим, недогоним, неподражаем, китарист с техника, композиция, стил.

много яко, жалко, че в бокса го няма най-доброто от фрийдман, много добър и на мисъл, и на импровизация, и на ръка

cacofony беше много щур и як проект. и фрийдман и бейкър са странни, но неповторими и неподражаеми. ПРОСТО ВЕЛИКИ !!! и BLACK CAT !!!

спри, не си отивай от мен, мила, не ме изоставяй, мила, остани при мен завинаги

You Are My Home... :-) DARLING, MY SWYTY GURL... :-)

не само времето - чувствата, усмивките, близостта, топлината, хубавите мигове дават живот и отговор на въпросите и съмненията ни :-). любовта издържа проверките на безвремието, мила

:-) :-) :-) , готино, мила, много, много ... обичащо

Ела пак на нашата улица, мила, на улицата на мечтите и любовта, там те очаква някой, който не знае дали искаш да срещнеш, но носи в сърцето си за теб малка, човешка вселена от чувства, мечти и реалности... и търси и чака само теб.

"Ти... даже... не можеш да си представиш... колко много... те обичам..." , мила...

щом слушаш хубава музика и се учиш от големи изпълнители, ще станеш добър музикант, Браво W_A_R !!!

всъщност в ефектите няма нищо лошо, W_A_R, но аз залагам на музиката и инструмена. благодаря за коментара.

Подай ми твоята нежна топла ръка... неосезаемо... но... усетимо... За да ме успокоиш, скъпа... Вървя към теб, вървя със стъпките на старец немощен, но теб търся, дано теб приближавам... Вървя към теб, любима моя, бавно, бавно... приближавам... теб...

Прости ми, не ме ревнувай от живота... както аз те ревнувам от смъртта... Прости ми, ела като сън, ела като спомен, покажи ми с нещо, че си до мен, че там имате също спомени, че там също като нас можете да помните и обичате... Покажи, че ме искаш ...

Моля те, красива и обичана, без теб не е жив живота, без теб не свети светлината, без теб музиката не пробива тишината, без теб леда погубва топлината, не докосва вятъра цветята, не срещат погледа си търсещите се очи в нощта огряна от луната ...

Не ме съди, не ме отхвърляй, не ме забравяй, теб искам, теб търся, теб обичам, теб желая. Изостави ме в живота, защото не бях до теб, сега не мога тук, сега вече да те срещна... никога... Не ме обричай на изгнание в смъртта, моля те, неповторима моя

... за да продължи агонията във вечността... Прости ми моя мила, прости ми скъпа и обичана, нежна и незабравима, прости ми жадувана и загубена, прости на скитника, не бил до теб тогава, прости на сянката, която там тогава ти не си видяла, не ме съди