strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

Липсваш ми, скъпа, както може да липсва музиката на тишината, както сълзата и стона могат да липсват на плача и болката от загубата, Както надеждата липсва на обречеността, Липсваш ми, скъпа мила моя, красива нежна жадувана, необратимо безвъзвратно

Липсваш ми както цветовете на дъгата липсват на звездното небе през нощта... Както любовта липсва на самотата в живота сред сенки и призраци, както липсва мечтата на утрото с изгрева на новия ден... Прости, ненагледна моя, липсваш ми, мила, липсваш..

Сега не мога да те върна тук, липсваш ми, както вятъра липсва на вълната в гладкото мъртво море, както пламъка липсва на въглена в угасналото огнище, както светлината липсва на човека с ослепени очи... като топлината на водата, замръзнала в леден къс

Вървя, без да те достигам... скитам сам в студения свят, където сърцата са самотни, търсейки теб, която ми даде щастие и сбъднати мечти... Прости, че не можах да съм до теб, когато пое оттатък, прости, че не те предпазих от отвъдното, не можах ...

Зная скъпа, че няма ти да затвориш очите ми когато умра, но последното, което ще виждам ще си ти. Бих дал всичко... И живота си за да отвориш очите си пак защото в зениците ти беше цялата красота, цялото щастие на света. Към теб бавно вървя, мила.

много яко и въздействащо, все повече ми харесва, браво на Да Яна ! и клипчето е секси, романтично, фешън ...

едно от най-странните любими парчета, нежно загадъчни, близки, романтични, мелодични, чувствени, на Юрая Хийп...

точно това изпълнение на Бътлър и Еми Росъм ми е любимо.

магията между Кристина и Фантома, преди да е разрушена от реалността между Раул и Кристина...

наистина странен, но много реален и тъжен дует, ако има изпълнение у нас и аз бих отишъл, а музиката е прекрасна...

не знаех превода, някога с това съм прослушал Металика, много готино парче, но и много тъжно, безнадеждно, ... като живота...

Прости, липсваш ми, няма те вече в света, където странно съществувам... Прости, търся те, не съм те забравил... не те предавам, съпа моя, докато съм жив ще те помня, а когато не съм, ще съм твой и ти ще си моя, чакай ме там, мила, идвам, бавно вървя

... макар, че кога ли любовта и щастието, което носиш ти, скъпа, биха се спряли в сянката на дървото на живота и биха чули шепота на спомена и копнежа на чувствата

само нещо, помнещо те и търсещо те, мила, угасващо, но приближаващо те, скъпа моя, ако там, където си не забравят... Това съм аз, ако там помните, жадувана моя, вървя към теб, ако ме искаш още приближавам, вървя за да те срещна пак, ако ме чакаш мила

Но аз съм само тъжна странна сянка без теб, само скитник в мрака и студенината на света, загубен в мъглата на спомените и болката си дори не съм човек, дори не съм спомен от сън, само непознато усещане, останало на тоя свят само, без тебе, нежна мила

Прости, че вятърът още ще носи споменът за мен, защото там ходя често. Прости, че дъждът ще капе с моите сълзи, защото за теб плача безспирно. Прости, че слънцето ще докосва света с лъчите и топлината, която пазех и давах само на теб, мила...

не съм оставил спомен, щом ми липсваш ти и не мога да приютя мечтите си в сърцето ти, красива... Не ми е писано да те пробудя, за това искам да заспя със теб, незабравима, ако там имаш сънища, да ги сънувам с теб, нежна моя, мила и незабравима...

Колкото и време да минава, аз съм твой, а ти си моя, мечтана моя, нека сянката ми да изчезва в мъглата, на светлината на пълната луна, нека аз да изчезвам, но да приближавам теб, скъпа моя. Без теб не съм и сянка, спомен, без теб не съм живял дори,

Живея с мрака, нося в зениците си мрака, защото мрак остана след теб, любима. Живея с болката, макар спомена за теб да носи единствените мигове на радост... Болката е присъдата ми да съм жив без теб... Няма да те забравя, няма да те предам, любима...

Събрал съм в сърцето си самотата на света, студенината на севера смразява кръвта ми, но я нося в себе си, защото севера напомня теб, а самотата е съдбата ми без теб, обичана... Не ще те върна, зная, чакал съм, от там не се връщате при нас, бленувана