strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

Там, кьдето птиците не пеят, кьдето огьнят не топли, и сльнцето не свети, кьдето цветята не ухаят, кьдето цветовете не сияят, кьдето не бият сьрцата ... А бият камбаните и там си ти...

Когато ти си там, какво сьм аз без теб, красива, само сянка сьм без теб, моя нежна и незабравима... Прости, не ме сьди, любима, толкова години скитам, знаейки, че теб те няма тук, че жив теб не ще открия. Вьрвя кьм теб, обич моя, посрешни ме там...

Помогни ми скъпа да те открия най-сетне, макар и там да отида, кьдето живите не живеят... Само ти да си там, ненагледна...

Мисля, че е от деветдесет и пета, pokahontas_f.

Щуро и яко парче. Много ме кефи. И пак старите Мейдън... Смислено.. Стегнато... И изпълнено добре на концерт както и в студио...

Много яко. Много хубава музика са старите Мейдън. Много интересно музициране на всички песни от албума.

За Еди - О.К., но много, много ми харесва парчето. С това прослушах Мейдън и винаги мога да го слушам. Благодаря МЕТЪЛБАС.

ne e li dobar stil da zapochnesh s uvertiura v ritam end blus i posle da izsvirish kakvoto ti se sviri - tova e Blackmore...

Който чуе тази песен трудно може да си тръгне от света на магиятя на музиката на гениалната група.

Mnogo Muzika, mnogo talant, mnogo misal, mnogo izkustvo...

Velika Grupa. Goliama Muzika. Goliam Kitarist. Dobar Vokal.

... Ще ме срещнеш във владенията на сънищата, ако ме потърсиш, скъпа, защото когато аз те търся съм наказан да се скитам без да те откривам, мила. Ти си добрата, потърси ме, помогни ми в сънищата си да те откривам ненагледна, боли без теб, помогни ми

... Бих бил по-силен по пътя до теб, скъпа. Липсваш ми. И нищо да не ме подкрепя, пак ще извървя пътя към теб мила моя, скъпа ненагледна, ти беше моето щастие, теб пак ще потърся. Дано те намеря, дано те открия. Към теб вървя красива моя, приближавам

Никаде другаде не съм се запътил... Само ако можеше слънцето да грее с красотата на усмивката ти, ако можеше луната да носи щастието на сладостта ти... Ако въздуха пазеше уханието на щастието ти... Ако цветовете на живота носеха искрата на погледа ти

Плащам цената, че останах без теб... Че останах жив и тук няма да те срещна вече. Ако искаш дочакай ме там, където си. Вървя бавно към теб, красива, бавно, бавно вървя. Никаде другаде няма да спра, никаде другаде няма да стигна... Освен при теб ...

цената на самотата на живота. Не ме съди, скъпа, не съм те забравил.

... Бих искал гласа ти да звъни в тишината преди изгрева, нежното докосване на ръцете ти на събуждане всеки ден да зарежда живота ми. Вече те няма тук, мила... Ако търсиш наказание - аз зная цената, на която те загубих. Ако търсиш чувства - аз плащам

Бих искал да съм могъл да те предпазя, скъпа от опасностите на живота. Бих искал ти да се радваш още на утрините на новите дни. Бих искал сега да си тук ти - ти живееше с усмивката и очарованието на света ни, които никой не може да повтори. Бих искал

Макар и бавно, приближавам... теб...

Не си забравена в света на обратите и изненадите. Не си засенчена в света на блясъка и светлината. Не си изоставена в света на забравата и студенината. Не си замлъкнала в света на тишината. Ако ме искаш там, дочакай ме, мила, вървя към теб, любима...