strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

... Бих бил по-силен по пътя до теб, скъпа. Липсваш ми. И нищо да не ме подкрепя, пак ще извървя пътя към теб мила моя, скъпа ненагледна, ти беше моето щастие, теб пак ще потърся. Дано те намеря, дано те открия. Към теб вървя красива моя, приближавам

Никаде другаде не съм се запътил... Само ако можеше слънцето да грее с красотата на усмивката ти, ако можеше луната да носи щастието на сладостта ти... Ако въздуха пазеше уханието на щастието ти... Ако цветовете на живота носеха искрата на погледа ти

Плащам цената, че останах без теб... Че останах жив и тук няма да те срещна вече. Ако искаш дочакай ме там, където си. Вървя бавно към теб, красива, бавно, бавно вървя. Никаде другаде няма да спра, никаде другаде няма да стигна... Освен при теб ...

цената на самотата на живота. Не ме съди, скъпа, не съм те забравил.

... Бих искал гласа ти да звъни в тишината преди изгрева, нежното докосване на ръцете ти на събуждане всеки ден да зарежда живота ми. Вече те няма тук, мила... Ако търсиш наказание - аз зная цената, на която те загубих. Ако търсиш чувства - аз плащам

Бих искал да съм могъл да те предпазя, скъпа от опасностите на живота. Бих искал ти да се радваш още на утрините на новите дни. Бих искал сега да си тук ти - ти живееше с усмивката и очарованието на света ни, които никой не може да повтори. Бих искал

Макар и бавно, приближавам... теб...

Не си забравена в света на обратите и изненадите. Не си засенчена в света на блясъка и светлината. Не си изоставена в света на забравата и студенината. Не си замлъкнала в света на тишината. Ако ме искаш там, дочакай ме, мила, вървя към теб, любима...

За теб, само за теб, скъпа. Ако там има сън, спи спокойно мила, сънувай сладки сънища. Прости, че преминавайки оттатък не бях до теб. Бавно вървя, бавно приближавам теб, любима. Ако нямаш слънце там, топли се в моята любов, красива моя и незабравима

Ако вятъра стига до теб, ще донесе при теб твоята песен, ако слънцето стига до теб, ще донесе до теб топлината ми, ако водата тече при теб, ще те напие с обичта ми, ако цветя цъвтят при теб, ще донесат аромата на щастието, което изпращам от моя свят

Но вървя към теб, бавно приближавам. Ако още ме искаш, ако там ме търсиш, ще дойда при теб, красива. Света е странен без тебе, светлината е тъжна без искрите на погледа ти, цветовете са сиви без смеха и усмивката ти, живота без теб не е същия...

Не те забравям, не те предавам скъпа моя. Търся те, не те намирам нито в светлината на деня, нито в тъмнината на нощта. Няма те в света на живите, но спомена остава и живее красива моя. В света на сенките не съм отишъл още да те търся, ненагледна...

Това беше твоята песен, мила. Ако там където си можеш да я чуеш, слушай я, тя е за теб, незабравима... Ако там не чуват музика, то чуй я с ушите ми, ако ти е мъчно за образите от света, гледай с моите очи, любима. Живей през мен, ако ти липсва живота

Търсейки те, скитам по света, неоткривайки те, изчезвам от света на хората и ставам призрак в нощта на сенките... Търсейки те, изчезвам от света... Вървя, надявам се към теб да приближавам, макар да се отдалечавам от живота... Сбогом скъпа

... Идвам с топлината на влюбеното умиращо сърце, с искрата на запленените ослепяващи очи, с копнежа на окованите търсещи ръце, с вика на онемяващия зовящ те глас, с болката на изгаряната от мъка душа... Търсейки те в битието и небитието... идвам...

И когато се спуска мъглата... и мрака покрива нощта... и студът смразява душата... и вятърът навява безвремието върху света... Аз пак те помня, искам те, мила моя, красива ненагледна, и те ревнувам от смъртта... Чакай ме там, някъде, където си, идвам

Вървя към моята незабравима любима, бавно и тихо вървя. Гледам там далече в мрака, където се сливат небето и земята, където звездите се отразяват в проблясъка на океана... Където се слива живота в смъртта... Към моята нежна обич бавно вървя...

След като всичко в живота е вече загубено, последната битка е последна надежда... В смъртта да намериш нея такава, каквато беше в живота за теб... Ако там важат същите закони на привличането... Ако съществува щастието... То ревността ще е победена..

Оставаш в мрака, без жената, която е носила смисъла на живота ти... Без топлината на любовта, без вярата в утрото, без красотата на мечтите ... И очакваш смъртта, като дуел на равнопоставени, където загубил в живота воюваш за последно в отвъдното...

Кошмарът на един живот е да ревнуваш някого от смъртта. Тя, смъртта е за съжаление непобедим противник. Не знаеш какво предлага смъртта на завоеванието си, не можеш да върнеш времето назад, оставаш сам с болката, безсилието, отчаянието, самотата...