strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

Зная скъпа, че няма ти да затвориш очите ми когато умра, но последното, което ще виждам ще си ти. Бих дал всичко... И живота си за да отвориш очите си пак защото в зениците ти беше цялата красота, цялото щастие на света. Към теб бавно вървя, мила...

Когато облаците скрият слънцето, когато паднат мъглите, когато светлините угаснат и живота продължава само за живите дано да има там сладки сънища за теб, мила...

Една от най-любимите ми песни на Ингви с добър клип, и даже поносимо качество! Супер.

Как една от най-щурите песни на Ингви може да се гледа и слуша от толкова малко фенове... Много готино, че я намерих тук.

Музика за китара се прави не само за класическа(акустичн Рпък някои пасажи се свирят и звучат великолепно на кордови струни - както интродукцията в случая.

Наслаждавайте се на музиката - стила, композицията, изпълнението, китариста. И не спорете за глупости - ако мислите, че лесно става - пробвайте.

Сбогом скъпа. Винаги ще те обичам, но прегръдката на смъртта е по-силна от мен и спомените ми. След теб останах жив, но само сянка... Не човек...

Когато живееш, живееш в опасност, мила... Когато умираш, побеждаваш опасностите на живота, и приемаш опасностите на смъртта. Когато обичаш, скъпа, печелиш в любовта, но рискуваш в самотата на света. Не зная, спечелих ли някога нещо , но загубих теб... Цял

Не съм, steli_amor,а само сянка, а тя не е жива, за да я намеря тук.

Като вълк без глутница вия срещу пълната луна. Като звяр чакам сам смъртта, като единствена надежда да ме срещне с теб. И достигам само мрака на нощта... И студенината на северния вятър... И само ехото отвръща на вика ми... Прости, не те намирам, ненаглед

Зная, че няма сълзите ми и молитвите ми да те върнат. На този свят повече няма да те намеря. Не ме ревнувай от живота, мила, вървя към теб, макар тогава да не бях до теб. Прости ми. Дочакай ме там, докато дойда. До тогава гледай през очите ми света и какв

Ще свърши последния ден. Слънцето ще отстъпи на последното звездно небе. Ще се спусне последната нощ, в която ще изчезне сянката ми. Ще остане само призрачен спомен, който ще търси теб в небитието. Дано те намеря тогава там, мила моя... С най-красивия по

Последният дъжд ще отмие сълзите от мъртвите ми очи. Повеят на вятъра ще отнесе последния ми дъх някъде далече. Живота няма да е в мен... Но ако ме търсиш, тогава аз ще съм до теб, мила моя. Там, в смъртта ще срещна пак теб завинаги. Ако ме искаш още, ще

Много готина група и готина ритмична и мелодична музика. Много ги харесвам, защото ме връщат във време на щури купони, готини гаджета... Сигурно е било в младостта ми, щом вече се определя за ретро.

Чакам утрото, това последно утро, което ще огрее мъртвите ми очи. Тогава няма да виждам слънцето и света,тогава в зениците ми ще грееш само ти... Тогава ще се надигнат безжизнените ми ръце за да прегърнат теб, а студените ми устни ще потърсят твоята уста.

Невероятно и съвършенно. Да летиш без да си птица, да виждаш а да си слепец. И това благодарение на музика...

Любимо.

От никой друг няма да научиш повече за органи. Страшно благородно да събереш и качиш тази информация.

Нещо от помпозността на Хендел... Но харесваш ли такава музика, поне да беше пълен записа.

Никой сега не прави такава музика. Хубаво, че все още много хора я слушат. Сякаш всяка нота носи частица от историята на света ни. Дано я помним, за да не я повтаряме дословно пак и отново.