strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

Хей, каква хубава песен :-) ! И изпълнението, и аранжимента, и текста са толкова невероятно добри! И тромпета сигурно е "благодарение" на Митко Щерев! Много, много хубава музика и песен! За такива неща си струва да слушаш нашата си Българска Музика!

много диво каране и много щуро шоу, луд фен съм на тоя "ненормалник" Кен Блок !!!

всичко друго е обучение, практика и летеж. това може да е реално летене, а не монтаж според мен.

при тези машини има и въртящ момент, на който се противопоставя опашното витло на вертолета. или друго витло с обратния вътртящ момент ,/като при КА-50, а с подобна подемна сила/. така, с основното витло, с опашната перка удържаме летеж и управление.

учили сте динамика на флуидите, знаете, че профила на крилото, витлото или перката наподобява птичето крило. то сгъстява налягането, обикновено назад, нагоре, след движението си, като така създава подемна сила, която "вдига" и движи летателното тяло

не, съжалявам, NS4E, това не го е писала известна личност. това написа една непозната сянка за своята любима. писмата на великите са друго, това е нещо неразбрано от тази, за която е написано. дори на тази музика останало сега и до момента неизтрито.

браво, W_A_R, браво, музиканте! и не забравяй, всяко следващо нещо ще е по-добро!

на концерта беше велик, по това и се познават истинските, големите музиканти, по изпълненията им на концертите, по присъствието и въздействието им там. а какво прави човек, прибирайки се, когато душата, мечтата нямат дом, където да се приберат !?!...

нищо, че нямат "хубави песни" качих няколко заглавия на групата, нямаше ги в сайта до сега. някога бяха любими на някоя, а тя няма как да ги чуе вече. за това имам лично пристрастие. качеството е лошо, съжалявам, все пак се постарах да ги има тук.

покера е невероятна игра. и е истинско удоволствие да играеш с талантливи комарджии. но да играеш за парите или за хляба... тук няма най-добър... ако си добър или криеш петото асо в ръкава... ти го записват на паметника :( парчето е невероятно!

кой е готов да загуби тази частица от себе си, която обича, пази и носи цял живот съкровено в себе си !?! и на която е верен !?! хората не вярват на сенките... сенките не са хора... без значение, че не иска някой от някого да е загубен или да загуби.

"да те жадувам аз, да те жадувам... а ти все повече да се отдалечаваш... и аз все повече да съм виновен... това е толкова..." тъжно, неутешимо, за разлика от хората, сърцата говорят на един и същи език, без превод разбираш, без думи усещаш, чувстваш

"а душата виновно... виновно мълчи... само сянката... мина през нея..." "ах, каква, ах, каква синева... синева... сме забравили някога тука..." любима, неповторима балада, силна, въздействаща и искрена, някой е забравил някога някого някъде тука...

невероятна музика и песен... невероятно изпълнение... кой има силата и смелостта да направи такова признание !?! :-( :-|

кой би могъл да го каже и изпее толкова чувствено !?! когато някой ти липсва, тогава си толкова безсилен да изразиш всичко това ... :-( :-|

и очакването на близостта с нея...

а след това остава само тишината...

и за да не е голяма и неутешимо непоносима болката ... е ... песента... в която плачат думите... в която мълчат хората... в която утешава музиката вместо бъдещето... в която докосва сърцето, не ръцете, и вижда душата вместо очите къде е щастието ...

и някой ще иска да премине през стената от мрак и студенина за да върне половинката на сърцето и душата си... без надежда и без сили, без мечти и вяра, само с незабравения копнеж, с протегнатите си натам ръце и с мъртвите си слепи зеници, търсещи нея

...и след това ще изгрее слънцето, не да освети и стопли света, а да го обгори с несправедлива присъда... и в утринта ще изгорят и изчезнат чувствата и мечтите, в жертва на новия, жесток ден... а под пълнолунието на нощта ще остане болката и спомена