strange_shadow
Мъжа от булеварда с баровете след залез
Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …
Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …
Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …
Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …
Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …
Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …
Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …
Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …
Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …
Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Следвай
3
![Danity Kane - Stay With Me [превод] филма The Phantom of the Opera](https://i49.vbox7.com/i/e09/e09a7a0c6.jpg)
