strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

нямам къде да отида... освен да търся теб... да стигна и открия теб, прекрасна... само твой оставам... дочакай последното утро... дочакай последния ден... както аз ги чакам, за да бъда завинаги твой... вървя бавно към теб, приближавам, виждам теб ...

макар и бавно, идвам, моя желана, тук жената с твоето име е болка и рана... тук всеки спомен е изгаряща жарава за странното сърце на странната сянка... прости, че не бях до теб тогава, моя мила и мечтана, бавно приближавам теб, не ревнувай от живота

и умирайки и изчезвайки, няма да има страх... защото ще дойда при теб, моя щастлива и мечтана, моя загубена, но незабравена, моя търсена и намерена, оставам твой, красива моя, нали такъв ме искаше, оставам твой, защото искам... приближавам теб, мила

един за друг, един до друг... завинаги... остави ме сам, но търся теб, вървя към теб, бавно, мила, със стъпките на уморен и остарял, но в очите си пазя блясъка на срещата с твоите очи... и вълшебството на твоите чувства...

... и безсилна ще е границата за чувствата... и ще побегне, уплашено и прогонено злото от обичта, от близостта, от топлината, мрака и студенината ще са безсилни пред силата и вълшебството на желанието и спомена на двама... да са заедно, един с друг,

ще погълне последните искри на светлината... и тишината ще се възцари като висша хармония на звуците, където няма нужда да бият сърцата... където обичащите се са заедно и се докосват, без студените им ръце да се държат, те пак са заедно... по-близки

ти ще ме срещнеш на края на пътя, до тогава ще го вървя и ще те чакам... ти ще ме пазиш и помниш в сърцето си завинаги... зная, за това съм твой, скъпа... за това ще се срещнем, там, накрая... където кристалния въздух изчезва в мъглата, където мрака

ще дойде последния ден... ще удари последния час... ще настъпи последния залез... ще замълчи последния звук... ще утихне последния повей на вятъра... ще изгрее последната луна, и последните облаци ще скрият последния блясък на последните звезди... ти

само там се връщаш... и сянка не съм без теб, ако бях, щях да те срещна... и спомен не съм, щеше някой да ме помни... само искам да те срещна... пак... и да не те пусна никога... сама, без мен... и да не се отделя от тебе никога... и да сме заедно...

чаках да се върнеш... да станеш пак... и да дам кръвта си на теб... за да срещна хубавия поглед... да се опивам от гласа ти... да те усетя, макар и като студено докосване... да съм до теб, макар и призрачна и бездихана... а теб те няма. само съня ...

и те те загубиха, както и аз. и вече не ще те намерим... в нашия свят... но си в моите и в техните мечти, мила... нито в светлината, нито в мрака... за тях не знам, но аз те търся пак и още... света е вече друг, за мен е непознат и труден... без теб!

когато си отиде, идвах всяка вечер да те чакам... гонеха ме, сякаш аз бях причината, сякаш бях съдбата, която те отне... не вдигнах ръка на тях, отивах си и после идвах пак за да те чакам... разбирам тях, на тях им липсваш, както и на мен, обич моя !

липсваш ми, без теб съм объркан, тъжен, странен, без теб всичко сякаш изчезва в мъглите и сенките. приюти ме пак при теб, без теб съм бездомен, без теб съм напразен. боли ме без теб, мила, светът е студен и незнаен, тук съм, в сърцето ти. намери ме!

наречи го наивност, наречи го измама, наречи го лудост, но това е една истина от живота, без вълшебства човешкият ни свят нама да е свят, няма да е човешки, няма да е запомнен, нито реален, осезаем... не бъди мое наказание, бъди мое щастие, моя съдба

не искам очите ни да са слепи един за друг, обич моя... не ме изхвърляй от света ти, не съм преставал да те виждам и чувствам в себе си... не преставай и ти да ме имаш и носиш в себе си... не всичко се разбира и обяснява с думи... особенно чувствата!

защо някой да зъзне в студения мрак, не е най-голямото разстояние това, което разделя две сърца и две души... и любовта е вълшебството, което остава след нетрайните мигове на времето... и което може да сближи и свърже двама.

бягайки по улицата на мечтити си, една жена ме срещна, прегърна, а ... после отхвърли и отблъсна ... паднах на тротоара, и ... останах там, без правото пак да стъпя на тази улица. а тя беше улицата и на моите мечти ... тъжно, нали ...

на годините белия... цвят...

... и се сипе ... и го забравя...

пресича вашия град...