strange_shadow























Мъжа от булеварда с баровете след залез

Може би някога са ти
казвали за мъжа от булеварда с баровете … Не е нещо зловещо и страшно като история … Не е и някаква интересна градска легенда … Можеш и ти да го срещнеш, ако повървиш някоя вечер по булеварда с баровете след залез … Но не можеш да си поговориш с него, ако го спреш и попиташ нещо, той ще изчезне, в това е особеното …

Той е просто един непознат посетител, клиент на баровете по улицата … След залез слънце сяда сам на някоя крайна празна маса и пие дълго и тихо своето питие … Ако някой го заговори, както понякога става, той плаща сметката си и отива … Продължава мълчаливо до следващия бар, сяда и поръчва отново питие на някоя крайна празна маса … И тихо и бавно го пие, стоящ в сянката, сливащ се с мрака и тишината на нощта …

Доста скучна и сива история за барове, посетители и питиета … Обикновено в заведенията вечер бие пулса на нощта, музиката и пиенето се леят щедро, посетителите отключват стаените през деня чувства и живота става многоцветен и нецензуриран от нормите на деня … И хората искат да си кажат, да споделят нещо в синхрон или въпреки ритъма, музиката и алкохола …

Но мъжа от булеварда с баровете след залез не говори и не търси никой от присъстващите … Сигурно този контраст го прави интересен за някои, стои си сам, сякаш загърнат в дрехи от самота и мрак, от тишина … Той не си говори и с тези, които го намират за интересен и желан събеседник, той тихо изчезва в следващия бар, ако някой се опита да го заговори … Малко хора са виждали очите му …

Мъжа от булеварда с баровете след залез говори само с очите си … Той си говори със звездите, изгрели скоро в нощта … Той се връща и си говори в спомените си с хората, които е изгубил в деня … Той говори с очите си за мечтите, които го водели някога в живота … Той е жив и е там за тези, които ще видят очите му, ще прочетат в тях написаното от душата му …

Някога, поглеждайки в сенките нощем, някога, спотаен и в сенките денем, обвит в тишина и в самота, можеш да усетиш мъжа от булеварда с баровете след залез … Той няма да ти прошепне никога нищо, но ако видиш и си си спомниш очите му, значи нещо сте си казали …
Инфо
Клип Коментар

а... един странник забравен...

Ти, мила, си моето вълшебство...

имам симпатии, за това го добавям в "любими", а има ли значение как оценяват учените делфинчетатата... вие си преценете. на мен са ми любими, защото ги свързвам с нещо много, много любимо!

и държа на думата и чувствата си... прости ми, каквото мислиш, че съм виновен пред теб... и ако искаш, ела пак при мен... аз съм само този, който много, много, много Те Обича... само това искам да знаеш, само това казвам, да чуеш... обичам Те много !

на хубаво момиче, което не обръща очите си вече към мен... а сърцето ми пак пее песента на любовта... но Жената отхвърля и осъжда пак моите чувства... и остава само болката и магията на звуците от песента... дойдох с обич и нежност, обещах ти вярност

останах сам в мрака, на есенния дъжд, на хладния вятър, на тъмната улица, в притихналия град в полунощ, ранен от тишината, без гласа на моята любима, без топлината на очите и, без надежда да имам пак чувствата и, остава все пак спомена, остава образа

въпреки болката, въпреки самотата, приех тъжната присъда, но сърцето ми остана изпълнено с очакване, любовта ми остана за Нея. и очите ми търсят Нея, и в сънищата ми идва само Тя. животът ми се преобърна, угаснаха уличните лампи, откакто я няма НЕЯ !

на една Лейди, не беше толкова отдавна, подарих сърцето си... не исках да плаща никаква цена, просто само я заобичах... а Тя взе любовта ми, за да я осъди и отхвърли необратимо, както падат незабележимо всяка есен листата по уличните тротоари ...

защо ме оставяш заключен, мила, в килера на призраците? толкова ли е страшно да отвориш вратата? кого ще видиш там? от това ли се страхуваш, от това ли бягаш? ще видиш този, на когото казваше "обичам те". този някой още те обича, както преди, мила...

:-| , :-( , {pp} ...

всички стареем, но ако не си чул оригинала на песента /не е на Джудас/ и ако не знаеш текста, не се изказвай силно, madbutcher. а на мен и двете версии на Джудас ми харесват, още преди да знам оригинала.

0:-) {pp}

:-| 0:-) {pp}

0:-) :-( {pp}

отвъд върховете искам да видя едно лице... лицето на моята любима... изкачвах хълмове и планини, но... това ми липсваше и няма да бъда щастлив без нея...

много тъжно е да кажеш на някого "ти си заредено оръжие, ти стреля в сърцето ми...аз изпях песента си, ти изигра своята игра, ти даваш лошо име на ... любовта..." :-( любима, но тъжна

прости ми, Лейди, за това, което не направих разбираемо за Теб... прости ми странността и самотата в живота ми... моля те, Лейди! прости ми, ако си помисли, че Те нараних или предадох! Ти оставаш моя Обич, Ти, Теб Обичам, и не Те Предавам... прости

прости ми, Лейди, това съм аз и болката ми, че загубих Всичко, Което Ти Ми Даваше... прости ми, моля те на колене, Лейди! откакто изгубих Любовта Ти нямам хубав и щастлив ден... и ревнувам Теб от всеки миг без мен, боли ме...Лейди... прости ми, Лейди

Създаден съм да бъда щастлив от твоята обич и нежност, мила. Жаден за теб, жаден за чувствата ти, слагам тази любима песен в колекцията ни. Макар да съм сянка, търся теб, обичам теб, ... странната сянка... обича жена... обича теб... търси теб... мила

ANDRES SEGOVIA - ASTURIAS !!! ...