tancheto9705
Най-страшното след любовта, може би, не е споменът, а това, което започва да изчезва в него. Отначало усещаш аромата на неговия парфюм по дрехите или леглото си, но после ароматът изчезва и ти се опитваш да си спомниш как миришеше любовта. След време,
случайно на улицата те докосва познат полъх и сърцето ти се свива - обръщаш се, но не е той.,Вече не помниш как точно се усмихваше, а ти е изглеждало така като че ли никога няма да го забравиш. Ще мине време когато като чуеш името му, вече няма да те кара да се замисляш... Само сърцето ти все още - понякога, ще се сгърчва в неразбираема самота - като че ли някъде там в пространството минава твоята половин душа, но ти не можеш да достигнеш до нея!
Следвай
0
