Не знам как става,но има песни,които стават като наша сянка или като наше отражение.И си ги носим с нас.Даже и да не знаем за какво пеят.А после, когато вече разберем, неволно осъзнаваме,че сме попаднали вътре в песента. Че ние сме в нея,не тя в нас.