VBOX7

боли... не знаеш колко боли... Всички казват, че много трудно съм преживяла раздялата ни, но... те не знаят. Всъщност аз не преживях тежко тази раздяла... не, аз... аз просто не я преживях. Но съм добра актриса. Най-добрата актриса. Да... все пак от теб съм се учила. Лъжа всички и всички ми вярват. Само на едно не ме научи - как да излъжа себе си... Уви, не мога... Сърцето ми се превърна в камък... в надгробната плоча на любовта, която погребах вътре в себе си... Но не си мисли, че е мъртва. Погребах я жива. Така трябваше. Ти се опита да я убиеш, но не успя. Дори затворена в ковчега на забранените ми чувства тя все още диша... и все още ме кара да те искам... Но е късно... толкова късно... Все пак ти простих. Простих ти всичко... Продължавам и без теб... Знаеш ли? Светът не свърши след теб. Все още съм жива. И сега съм силна... почти. И съм щастлива... почти... Но ми липсваш... понякога... липсваш ми толкова много... а те няма и боли...Липсваш ми
Липсваш ми - безпомощен и силен.
Липсваш ми - свиреп или смирен.
Липсваш ми - жесток, любвеобилен,
нежен, груб, отчаян, окрилен.
Липсва ми нетрайната ти обич.
Липсва ми внезапната ти мъст.
Лудото ти бързане към гроба
и страха от хищницата пръст.
Липсва ми духът ти вулканичен
да изригне винаги готов
със безгрижието на езичник
и проклятие, и благослов.
Липсваш ми със вечната си болка,
че светът е тъй несъвършен.
Липсваш ми за да ти кажа колко
липсваш ти на живия ми ден.