VBOX7

до Съдния Ден (Амин).

От езикова гледна точка религия (Дийн) означава: превъзходство, господство, покорство, получаване на полагаемото, заимстване, придобиване на навик, покоряване, съдене, въздаване на наказание и възнаграждение, суверенитет, владение, разпоредба, управление. А от терминологическа гледна точка религия (Дийн) означава: система (строй), низпослана от Аллах (Пречистия и Всемогъщия ) чрез вдъхновения (вахии), за направление на живота хората на този свят и в Ахирета (отвъдния живот). Именно, специфичният начин на живот установен от законите и правилата, чиито върховенство е прието, се нарича религия (Дийн). Ето защо, всеки начин на живот е религия и всяка религия е начин на живот. Ако светогледът, следваният път, начинът на живот на дадено общество, общност или индивид се определя от разпоредбите на Аллах и се оформя съгласно тези божествени закони, то това общество, тази общност или този човек следва Ислямската религия. Религията (Дийн) е проповед на пратениците на Аллах, основаваща се на вдъхновението (вахий). Религията (Дийн) е система от вероизповедание и практики, низпослана от Аллах, Всемогъщия, която зове хората към щастие на този свят и в отвъдния (Ахирета). Религията (Дийн) е начин на живот, състоящ се от Ислям, вяра (Иман) и благодеяния (Ихсан).

Ако разгледаме религиите класифицирани в три групи:

- Истинната религия: начинът на живот, известен на хората от Аллах (Пречистия и Всемогъщия) посредством Пратениците (а. с.), достигнал до наши дни без да претърпи каквато и да е промяна или развала. Тази религия, т.е. начин на живот включва вяра, мироглед, поведение и начини за действие, задължения към Аллах, разбиране за поклонение (ибадет), отношение към хората и всички същества, закони и наказания. Религията, която Аллах е изпратил на всички пророци (Пейгамбери) е именно Ислямската религия. Истинната религия е достигнала до пророците с различни шериати съобразно условията на съответното съвремие. Акидата (вярването), обаче, е една и съща при всички пророци.

- Изопачени Религии: фалшифицираните, изменените религии. Това са модифицирани, чрез изваждания и прибавяния форми на изпратената от Аллах Ислямска религия. Юдаизма и християнството са изопачени религии.

- Фалшиви Религии: това са наложени от хората начини на живот. Всички системи и строеве, чиито закони и правила не се опират до Аллах са в тази група. Начини на живот като идолопоклонничеството, зороастризма, будизма са фалшиви религии наблюдавани още от древни времена. Идеологии като капитализъм, комунизъм, социализъм, фашизъм, кемализъм, секуларизъм, демокрация и всички изобретени от човека режими са съвременните фалшиви религии. В нашата върховна книга Корана, режимът и административното право на владетеля, при който се намира хз. Юсуф (Аллах да го благослови и с мир да го дари), е наречена Религия (Дийн). Аллах (Пречистия и Всемогъщия) повелява:

„Така Ние подучихме Юсуф на хитрост. (Иначе) нямаше да може да задържи своя брат (при себе си) според религията (законите) на владетеля, освен ако Аллах пожелаеше.”- Сура ЮСУФ [12:76]

Саид Кутб в тълкованието (тефсир) на това знамение казва: "Важният момент тук е, че Корана изразява законите и наредбите на владетеля, като религия. Коран Карим определя законите и наредбите на владетеля като „религията на владетеля”, а шериата и наредбите на Аллах като "религията на Аллах "”. [1]

Всяка система, вярване или философия, които полагат за хората основата на идеите и битието им, дори и да не приема изрично името религия, всъщност е религия. Следователно, няма никой без религия. Защото всеки има някакъв начин на живот. Ние знаем, че всяка религия е начин на живот, организация на битието. Тази организация включва както измерение свързано с Ахирета, така и измерение свързано с земния живот. Изборът и приемането на религия, различна от религията на Аллах; организация на битието, различна от тази която Той е предложил за хората; система от вярвания и идеологии, различна от тази която Той е пожелал; накратко встъпването в търсене на религия, различна от религията на Аллах- Исляма, противодейства на естеството на сътворението (фътрат) и действащите във вселената закони на Аллах. Аллах (Пречистия и Всемогъщия) повелява:

„Нима търсят друга религия освен тази на Аллах, когато на Него се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда, и при Него ще бъдат върнати.”- Сура Ал-Имран [3:83]

Хората са длъжни да разпознават фалшивите религии и празните вярвания в съвремието им и да узнаят какво е решението (хукм) на Исляма по отношение на тях. Защото невероятно трудно е за хората да отбягват фалшивите религии без да ги познават, особено днес. В днешно време много хора преживяват понятийно объркване, в резултат на което проявяват смесени с фалшивите религии вярвания и поведение. То ест се озовават в хибридни религии, като например малко мюсюлманска и малко светска. В резултат на това невежество са се появили хора, които в много области на живота съдружават партньори с Аллах (извършват ширк). Аллах (Пречистия и Всемогъщия) повелява:

„И повечето от тях не вярват в Аллах, освен съдружавайки.”- Сура ЮСУФ [12:106]

Всяка идеология, всеки –изъм, който предписва на хората, чиито спасение е само и единствено в Исляма, мироглед, начин на живот, организация на битието, противопоставящи се на Исляма, е фалшива религия срещу Исляма. Няма никаква разлика между това да се вярва в тези фалшиви религии, да се приемат тези фалшиви представи за света, да се живее според тези фалшиви религии, идеологии или –изми и това да се каже „Моята религия е тази идеология или този –изм”. Не бива да се забравя, че валидната и допустима религия при Аллах е само и единствено Ислямът. Който търси религия, различна от Исляма, тя не ще му се приеме. Аллах (Пречистия и Всемогъщия) повелява:

„Религията при Аллах, без съмнение е Ислямът”- Сура Ал-Имран [3:83]

„А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.”- Сура Ал-Имран [3:83]

Придобиването на приемлива при Аллах вяра (иман) е невъзможно без привързване с пълна отдаденост към Аллах и Неговият шериат, неограничено и безусловно във всички области и без решително и пълно отхвърляне на всеки строй, система, стил на управление, организация, убеждение, гледна точка, подход и критерий, който е извън религията на Аллах. Вече това, което следва е да се вземе и приеме религията на Аллах като едно неделимо цяло и да се прилага напълно, вярвайки във всичките ѝ разпоредби.

„О, вярващи, встъпете всички в пълно покорство (отдайте се на Исляма напълно) и не следвайте стъпките на сатаната! Той е ваш явен враг. И ако се подхлъзнете, след като сте получили ясните знаци, знайте, че Аллах е всемогъщ, премъдър!”– Сура АЛ-БАКАРА [2:208-209]

[1] (Fi Zilal’il Kur-an, 8/460)

*превод из: http://tevhidakidesi.net/kavramlar.html



Решението (Хукм) на Исляма Относно Гласуването на Демократични Избори *

Слава на Аллах, Господа на световете. Нека нашите поздрави – саляту-с селям – да бъдат за Неговия Пратеник и раб Мухаммед Мустафа (с.а.с), върху неговото семейство, сподвижници и всички, които са го следвали и ще го следват до Съдния Ден (Амин).

В много знамения от Ясната Си Книга Аллах, Аззе уа Джелле (Всесилния и Всевеликия), съвсем ясно съобщава, че Господството т.е. правомощието да налага заповеди и забрани над поведението на Неговите раби принадлежи само и единствено на Него и че НЕ приема какъвто и да е било съдружник в повелята Си. Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

„...Властта е само на Аллах. Той повели да служите единствено Нему. Това е правата вяра, ала повечето хора не знаят.”- Сура Юсуф [12:40]

Имам ал-Табари (Рахимехуллах) в тълкованието (тефсир) на това знамение казва: "Аллах, Всемогъщия, не приема никоя създадена от Него твар за съдружник в правомощието Си да повелява. Отсъждащият между хората за всичко е само Той. Постъпва както пожелае и обича относно присъдата, решаването на конфликти, управлението на хората и делата им. Тази функция е само Негово право." [1]

Имам Бегави (Рахимехуллах) каза: "Отсъждането, заповядването и забраняването е право, което принадлежи само на Аллах Теаля". [2]

”Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил?...”- Сура АШ-ШУРА [42:21]

Саид Кутб в тълкованието (тефсир) на това знамение казва: "Независимо кой и какъв е, никой няма право да проповядва на създанията на Аллах друг шериат и власт, вместо шериата установен от Аллах. Защото, само и единствено Аллах проповядва власт над Своите раби. Безсилни и несъвършени същества не могат да поставят граници относно човешкия живот. Невъзможно е да поставят". [3]

"...И не споделя Той властта Си с никого.”- Сура ал-Кахф [18:26]

Докато в Исляма правомощието за издаване на закони и разпоредби принадлежи САМО на Аллах Теаля, в изобретените от човека системи ситуацията е съвсем различна. В днешните тагутови демократични режими, господството/ суверенитетът на Аллах се узурпира и това правомощие се прехвърля на човека, народните събрания.
Например:

„Член 5 - Суверенитет
(1) Суверенитетът, неограничено и безусловно e на Народа.
(2) Турският народ упражнява суверенитета си, чрез ръката на законодателните, изпълнителните и съдебните органи, в съответствие с принципите, залегнали в Конституцията.
(3) Упражняването на суверенитета, не може да се предоставя по никакъв начин на дадено лице, група или класа.

Член 6 - Законодателна власт
Законодателната власт, от името на Турския Народ, e на Турското Велико Народно Събрание. Тази власт не може да се прехвърля.”– из конституцията на Р. Турция

Както се вижда в съвременните, изобретени от човека режими господството e само на народа. Народът прехвърля тази си власт, чрез гласуване в изборите, провеждани на определени дати, на министър-председател, президент или на парламентаристите. Поелите законодателната власт от хората, от този етап нататък вече стават единствените имащи думата и издават закони според собствените си желания. Обявяват, които пожелаят деяния за позволени и които пожелаят деяния за забранени, в разрез с Ислямския шериат. Де факто, ползвайки правото за законодателстване в прекия смисъл на думата, правят каквото пожелаят харам, каквото пожелаят халал. Тези управници дори и да твърдят, че не правят халала на Аллах харам и харама халал, с действията си потвърждават, че всъщност го правят. Например, както е днес, обявяването на зината (блудството) за допустима при взаимно съгласие, лицензирането на определени места за продажба и консумация на алкохол, позволяването на лихвата и издаването на лицензи за откриването на банки, работещи с лихва и т.н. Всичко това е явно превръщане на харама в халал. Също отмяната на шериатските наказания и предвиждането на други наказания за престъпленията означава явно отричане на шериатските санкции (т.е. явно отричане на религията на Аллах Теаля).

Ибн Таймия каза: "Както е известно, който отмени валидността на заповедите и забраните, които Аллах е изпратил чрез Своя Пратеник, по единодушно съгласие на мюсюлмани, евреи и християни, е неверник". [4]

Днес онези, които властват с изобретени от човека закони, назовават това си деяние като прогресивност, модерност, поддържане на крак с времето. Също, според тях, Ислямската власт обхваща отминалите векове и е подходяща изцяло за бедуинската общност. Аллах Субханеху уа Теаля, обаче, Създателят на човешките същества, определя Неговите разпоредби като най-добрите и най-правилните за Неговите създания и назовава изобретените от хората разпоредби като разпоредби от епохата на Невежеството.

Нима търсят съда (дето е невернически, угнетителен и престъпен) от времената на Невежеството? Кой отсъжда по-добре от Аллах - според хора убедени?- Сура АЛ-МАИДА [5:50]

Ибн Kасир (Рахимехуллах) в тълкованието (тефсир) на това знамение казва: "Аллах, Всемогъщия, не приема вярата на онези които се отвръщат от Неговите, обемащи всяко добро и всяко зло разпоредби и наместо тях се обръщат към неислямски разпоредби, такива каквито са били в епохата на Невежеството- основани на възгледите на хората, на критериите, съставени от заблудата и извратеността или на смесица от различни религии и лични прозрения, като проповядваният от Чингис хан Йесак. Йесакът е книга, която съдържа законите издадени от Чингис хан въз основа на Корана, Тората, Библията и неговите лични възгледи. След смъртта на Чингис хан, децата му, които заеха мястото му, въпреки че вече бяха приели Исляма, продължиха да разглеждат тази книга като конституция. Хвърляйки настрана Книгата на Аллах и Сунната на Неговия Пратеник, властваха над татарите с разпоредбите в тази книга. Ето, които постъпват по този начин са неверници. Воюването с тях е фард (задължение), докато се върнат изцяло към разпоредбите на Аллах, по отношение на всеки проблем- голям или малък."[5]

Шейх Ахмед Шакир, коментирайки горното тълкование на Ибн Kaсир, каза така: "При това, как би могло да бъде допустимо мюсюлманите в собствените им страни да отсъждат според закон взет от нерелигиозното, езическо европейско законодателство? Дори това е такъв закон, че включва фалшиви становища и произволни желания, отменяни и изменяни така, както пожелаят те самите. Постановяващият това, въобще не се интересува дали издаденият от него закон съответства на Ислямския шериат или не. Състоянието на тези, изобретени от човека системи е очебийно като слънцето. Куфра (хулата) им е явен. Категорично няма никакво съмнение в това. Човек, който принадлежи към Исляма, не може да има никакво извинение да действа според тях, или да ги следва, или да ги приема." [6]

Саид Кутб е казал така: "Всеки, който претендира право на суверенитет, е встъпил в борба с Аллах относно първото условие за Божественост. Ако ще това да е индивид, ако ще да е прослойка от общество, ако ще да е партия или група, ако ще да е нация, ако ще да е световна маса от хора, обхващаща цялото земно кълбо. Който встъпи в борба с Аллах относно първото условие за Божественост- суверенитета и се опитва да си припише суверенитет, е встъпил в куфр (богохулство) и е съвсем явен неверник." [7]

Позволяването на това, което Аллах Субханеху уа Теаля е забранил и забраняването на това, което е позволил и заповядал е куфр (богохулство). Kоран Карим ни известява, че хората, които оказвайки им подкрепа се подчиняват на инстанциите освен Аллах, които установяват халал (позволено) и харам (забранено), правят ибадет (покланят се) на тези инстанции.

Така че, всеки който участва и гласува в изборите на тагутовите режими:
-по този начин отдава правомощието за законодателстване, което принадлежи на Аллах, на някой друг освен Аллах и приема друг господ освен Него и става съдружаващ (мушрик)- ШИРК ВЪВ ВЛАСТТА;
-също, тъй като им се подчинява, по този начин им се покланя (прави им ибадет) и става съдружаващ (мушрик)- ШИРК В ПОДЧИНЕНИЕТО.

Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мариам. А им бе повелено да служат само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него!- Сура АТ-ТАУБА [9:31]

Един ден докато Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи уе селлем) е четял това знамение, Адий бин Хатем, който преди бил християнин, но впоследствие приел Исляма, влязъл със златен кръст на врата при Пратеника на Аллах и като чул знамението казал: „Че те не им се кланят (не им правят ибадет).” Тогава Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи уе селлем) попитал:

"Нима не им се подчиняват, когато те забранят позволеното от Аллах (обявят халала за харам) и позволят забраненото (обявят харама за халал)?" Адий бин Хатем отговорил: "Да (подчиняват им се)."

Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи уе селлем) повелил: "Ето така им се кланят (правят им ибадет)." [8]

Ако някъде по земята разпоредбите низпослани от Аллах се оставят настрана и наместо тях, в народните събрания или парламентите се съставят прокълнати закони за управление на хората и се отсъжда според тези закони, то това деяние е ясно обявена хула (куфр) и онези, които богохулстват по този начин, са неверници. Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

„…А който не отсъжда според онова, което Аллах е низпослал - тези са неверниците.”- Сура АЛ-МАИДА [5:44]

Това, което вярващите следва да направят е:
- да прекъснат всяка обвързаност с тези управници, относно които няма никакво съмнение, че са неверници;
-да отхвърлят тях, техните народни събрания и всички хора, институции и организации, които осигуряват оцеляването на тези тагутови режими. Защото приемането на неверниците за покровители е състояние, което противоречи и противодейства на монотеистичното верую.

Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

"О, вярващи, не взимайте неверниците за ближни вместо вярващите! Нима искате да дадете на Аллах явен довод срещу вас?" – Сура АН-НИСА [4:144]

"Вярващите да не взимат неверниците за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма никаква обвързаност с Аллах,..." - Сура Ал-Имран [3:28]


И последните ни думи и молитва са:
„Слава на Аллах, Господа на световете.”
Амин, Амин, Амин.


[1] (Camiu’l Beyan, 15/234)

[2] (Meâlimu’t - Tenzil, 2/493)

[3] (Fi Zilal-il Kur-an, 13/109)

[4] (Mecmuu’l Fetava, 8/106)

[5] (Tefsir’ul Kur-an’il Azim, 5/2364)

[6] (Umdetu’t Tefsir, 4/173)

[7] (Fi Zilal’il Kur-an, 8/403)

[8] (Tirmizi 3095 ; Taberani, Mu’cemu’l Kebir 17/92)

*превод от: http://tevhidakidesi.net/guncel/oy_kullanmanin_hukmu.html

Що е Божество (Илях)?*

Слава на Аллах, Господа на световете. Нека нашите поздрави – саляту-с селям – да бъдат за Неговия Пратеник и раб Мухаммед Мустафа (с.а.с), върху неговото семейство, сподвижници и всички, които са го следвали и ще го следват до Съдния Ден (Амин).

Едно от най-важните понятия в Ислямската култура е понятието за Божество. То трябва да се познава добре за да се осъзнае достатъчно добре монотеистичното верую и опонентите му. Това понятие, което се съдържа в монотеистичното слово (“Ля иляхе иллеллах”) разкрива разликата между вяра и ширк (многобожие).

Речниковото значение на думата Божество (Илях) е: нещо към което се отправя поклонение; нещо, което се поставя в положение на мабуд; нещо на което някой се посвещава; нещо към което някой привиква; нещо към което някой се привързва. Глаголът „елихе”, от който произхожда, означава: посвещавам се, обичам, служа, прикривам-крия, привиквам. А терминологичното значение е: прославяното Божествено същество на което му се покланят, което се счита за мабуд, което е обичано повече от всичко. Илях е общото название на всички мабуди, на които им се служи, покланя и е признато върховенството им.
Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

Вашият Бог е единственият. Няма друг Бог освен Него, Всемилостивия, Милосърдния. – Сура АЛ-БАКАРА [2:163]

Аллах! Няма друг Бог освен Него! - Сура АТ-ТАГАБУН [64:13]

Човешкото същество по естеството на сътворението си (фътрат) винаги изпитва нужда да вярва в божество, да търси убежище при него и да го моли за помощ. Човек се страхува от някои неща, за някои неща не му достигат сили и иска помощ от други, при някои неща търси убежище, някои неща смята за превъзхождащи го. При края на всички надежди иска помощ от скрито божество. Съзнава, че почти всички събития, които наблюдава около себе са извън собствената му сила. Вярва, че тези събития са под контрола на някаква мощ. Поради тези и още много подобни на тях причини човек търси някакво убежище (подслон, скут). Хората, които са далеч от проповяданата от Пратениците (а.с.) вяра в Аллах, удовлетворяват заложената в сътворението им и проявяваща се в ежедневния им живот нужда от привързване към определено божество по други, невалидни начини. В историята и днес както няма човек без религия, така няма и безбожни хора. Някои дори и да казват, че не вярват в никое божество, те също непременно имат по нещо при което търсят убежище, към което се привързват, искат помощ от него, обичат го повече от всичко, смятат го за най-велико. Ето, това нещо за тях е божеството им. Някои хора възприемат собствените си възгледи, желания, повели като най-превъзхождащи и правилни. Настрана да спазват повелите на дадена религията, никое правило прието за валидно в обществото не ги обвързва. Този тип хора, един вид следват собствените си прищeвки. Не приемат друго свято освен собствените си желания (страсти), не приемат друга върховна сила и друг прав път освен собствените си стремежи и виждания. Относно такива хора Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

Не виждаш ли онзи, който приема страстта си за божество? Нима над него си покровител?-– Сура АЛ-ФУРКАН [25:43]

Нещото смятано за божество, е властта, приемана за съществуваща над хората. Това според някои е огъня, според някои е слънцето, според някои е небето, според някои това са звездите, според някои това е материята, според някои е духът на предците, според някои е природата, според някои е държавната власт, а според някои това са боговете на доброто и злото. В много страни, диктаторите са възприемани като божества, притежаващи неустоима върховната власт- всяка тяхна заповед трябва да бъде спазвана, когато се разгневят могат да наказват всички с гнева си. Дори, пред статуите издигнати на много места в името на тези диктатори, хората се покланят досущ като да изпълняват суджуд в знак на почит и уважение.

Според Корана, всичко на земята, всичко на небесата и всичко между тях е на единственият Аллах. Cамо Той е сътворяващият от нищо. Всяка благодат е в Неговите ръце. Неограничената мощ и сила принадлежи само на Него. Всички дела т.е. съдбата е в неговите ръце. Всичко на небесата и на земята, волно или неволно Нему се подчинява. Всичко Него прославя (Нему се покланя и Го споменава). На небесата и на земята е валидна само Неговата власт. Няма подобен на Него и няма Той съперник. Нищо не може да бъде сравнимо с Него. Той няма съдружник и помощник в Господството си, в Божествеността си, в повелята си, в сътворяването си. Той не се нуждае от нищо. Хората са измислили много божества и е възможно да измислят; но Аллах е един и е невъзможно да се мисли по друг начин за Него. Аллах притежава качества, функции и за Божественост (Бог), и за Господство (Господ), и за Отсъждане (притежаващ Суверенитета), и за Власт (притежаващ Владението). Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

Той е Аллах. Няма друг бог освен Него. Славата принадлежи Нему и в земния живот, и в отвъдния. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати. – Сура АЛ-КАСАС [28:70]

...Няма друг Бог освен Него...- Сура АТ-ТАУБА [9:31]

Понятието Божество/ Илях в Корана се използва по два начина: първият, истинно или фалшиво- божеството (мабуд), на което всички хора служат; вторият, Аллах- истински достойният за поклонение Господ на световете.

Който приписва един атрибут на Аллах, или няколко Негови качества на някое друго същество, това означава че го смята за божество. В нашата религия това се нарича ширк. Ако качества на Аллах като сътворяване, умъртвяване, съживяване, опрощаване, наказване, начеване на творението, святост, даряване на благодат, установяване на правила (разпоредби/хукм), се считат за съществуващи и у други неща, твари; то това означава, че се поставят в положение на божества. В този контекст, лице, което придобива мисли от рода на "точно като бог", относно дадено лице, институция или някакво друго нещо, така го счита за божество. Нещото смятано за божество е върховното, най-обичаното, нищо не е по-велико от него. Днес този вид идея за божество се наблюдава широко. За съжаление, въпреки напредъка на науката, хората, като невежите в миналото, все още не са се отказали от извратените си убеждения за божество. Днес, много хора виждат предците си, други държавните ръководители, героите, правителствените организации, международните организации, досущ като божества. Вярва се, че тези фалшиви богове притежават огромна сила и неоспорима власт. Изказвания като „футболен бог”, „богът на музиката”, „бог на изкуството”, „еди-кой си певец, аз съм ти поклонник”, „обожавам те, о любов моя”, срещани на страниците вестниците, са проявления на тази погрешна идея за божество. Също такива са и текстовете на песните, които въздигат в култ любимия или любимата. Някои приемат даден спортист, други смятат някоя музикална или филмова звезда за най-висш пример, следват го, обичат го до степен на боготворене, не считат нищо за по-върховно и свято. Тази погрешна представа ги води до извратена идея за божество.

Също схващането, че принципите и законите, делата и практиките на дадени режими, държавници, диктатори, отделни партии, някои боготворени мъртъвци, са неоспорими, не може да бъдат променяни, задължително трябва да бъдат следвани, е съвременно проявление на обожествяването на хора. Хората мислят, че подобни властващи притежават изключителна мощ и следователно им приписват качества за божественост. Вярата на някои, че идеите, принципите, законите на дадени хора или групи, са най-върховни и няма сила и власт над тях, е тяхната религия. Ако по същата тема са налични разпоредби низпослани за хората от Аллах, Господа на световете, игнорирарането им, отхвърлянето им или наместо тях приемането на решението на частни лица и институции, означава, че последните се привеждат в положение на божества. Например, Аллах забранява пиенето на алкохол, лихвата, заповядва на жените да се покриват, но някои управници или властимащи смятат пиенето на алкохол за нормално, казват, че не може да съществува безлихвена икономика, или някои забраняват забулването на жените с твърдението, че това не е съвременен начин на обличане. Ако някои кажат: ’’Мерките на Аллах са невалидни, трудно е да се прилагат в тези времена, но разпоредбите/ законите на управниците са по-точни, по-удобни са за нашето време, ние вярваме в тях”- ето, подобна вяра е приемане на други божества наместо Аллах. Който обича каквото и да е било повече от Аллах, отдава уважение на нещо повече отколкото на Аллах или се страхува от нещо както от Аллах, или служи на нещо друго, на човек вместо на Аллах, или в нарушение на разпоредбите на Аллах смята принципите на други за превъзхождащи- ето, такъв човек смята всички тези неща за божества. Тези, които вярват в различни богове, от време на време разкриват убежденията си. Който казва, че принципите на определена държава, международна организация, или човек са над всичко, то той зачита като божества тях, а не Аллах.

Изначалният, вечен и универсален принцип на Исляма е: Ля иляхе иллеллах (няма друг бог освен Аллах). Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

И не призовавай друг бог заедно с Аллах! Няма друг бог освен Него! – Сура АЛ-КАСАС [28:88]

И отреди Аллах: “Не приемайте два бога! Един е Бог. - Сура Ан-Нахл [16:51]

Божествеността и влиятелността/авторитета се изискват взаимно. При споменаване на думата Божество, трябва да осъзнаваме само Аллах, като законодателстващият, установяващият строй и правна система за живота ни, притежаващият неограничено и безусловно Господство/ Суверенитет. В естеството на сътворението на човека се крие необходимостта от поклонение и молитва към по-висше от самия него същество. Всяко човешко същество отдава поклонение на нещо. Ако хората не канализират към Аллах, бликащата от естеството на сътворението им нужда да служат на божество, то те се покланят на други богове и това състояние ги поставя в неверие. В Корана първостепенно и преди всичко, най-силен акцент се поставя върху Божествеността на Аллах. Аллах е единственият Бог, т.е. няма друг бог, на който може да се служи, да се покланя и към когото да се отправя, освен Него. В периода на Невежеството, идолопоклонниците на Мека, евреите и християните вярваха в Аллах; но отдавайки и на други, качествата на Аллах за Божественост, бяха встъпили в ширк/сърдужаване, което е най-голямата лъжа относно Аллах.

Бог е един и Той е Аллах. Аллах е Този, който е създал всичко, един ден ще се събере всички заедно, умъртвяващият и съживяващият, на който може да се уповава, който може да бъде молен, при който може да се търси убежище, Този за когото няма ограничения във времето и пространството и е далеч/пречист от несъвършенствата на тварите. Онова, което има мощ за всичко това е Божество и то е само едно. Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха да надделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което описват- Сура АЛ-МУАМИНУН [23:91]

Това означава, че всеки бог щеше да поиска по нещо друго. Всяка божество би направило нещо различно от другото, би искало да покаже своята независимост и суверенитет. В резултат на това цялата вселена щеше да бъде унищожена. Във вселената, обаче, има огромно оформление и хармония. Така че доминиращото над вселената божество е едно, и то е Аллах. Цялата вселена, заедно с тварите в нея, е под контрола на Всемогъщия и обграждащ със знание всяко нещо Бог. Мюсюлманите се обръщат към това Божество, молят Му се, страхуват се от Него, уповават Му се, привързани са изцяло към Него, обичат Го повече от всичко друго. Разбира се, това Божество е Аллах, Господа на световете. И както най-прекрасната, най-правдивата истина „Ля иляхе иллeллах!” провъзгласява на вселената, няма друг бог освен Аллах. Аллах Субханеху уа Теаля (Пречистия и Възвишения) повелява:

И знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах!- Сура Мухаммад [47: 19]

И Слава на Аллах, Господа на световете...

*превод от: http://www.tevhidakidesi.net/kavramlar.html