Все някога някой ще те забележи и ще те оцени такъв какъвто си и ще ти подаде ръка.Но спомена си остава.Благодаря,че ме изтърпяхте с коментарите.Просто гледайте човек какъв е по сърце,тогава си вадете мнение за него.
И идва момент,в които ти губиш вярата и надеждата и започваш да си мислиш,че нямаш място на този свят.Просто за да мине това трябва да вярваш в себе си и силно да искаш мечтите и надеждите да се сбъднат и да не губиш кураж...
Аз дълго време бях като нея.Знам какво е да те мачкат,защото си различен от другите.Като се замислим ние не сме виновни за това,че сме се родили различни просто така е било писано.И някак започваш да търсиш мястото си в света...
Мисля че и аз съм в някъкво състояние като Лора.Мога точно да усетя какво е изпитвала тя защото сега съм на нейното място и много добре знам какво е да те тормозят ежедневно.Мн пъти съм се замислял за край на живота ми но все нямам сили. ;(