Защо да те обичам, като знам, че си играеш с мен ?Защо да си правя излюзии . . . като, когато най-много имам нужда от теб, дори не усещам дъха ти . . . .
Искам да съм до теб, да съм светлина в сянката ти . . . да казваш как умираш за мен . . .Искам да съм сълзата в края на очите ти . . . когато тръгвам за мен да плачеш . . .
Откакто ти си отиде аз съм единствено с черната си риза, защото е почернена душата ми, заради теб . . . изгубих покой . . . и дори, почти изгубих съня си . . .
Още една нощ болката ме задушава . . . отново заради теб кървят раните ми. Аз отново копнея да говоря с теб, но има много неща, които ме спират. Аз не искам да кажа колко ме нарани, аз се опитвам да дишам, но ти ме убиваш !
Това, че заради теб аз не спя, случайно ли е ? Не мисля !!! Че започнах да пия ? Че започнах и да пуша . . . Това, че вече полудях ? Че до катастрофа стигнах ? Случайно ли е ? Не мисля !!!
Едвам намирам сили да живея . . . Вечно някъде аз ще те срещна . . . Това моето мъчение голямо . . . Такова нещо не желая и на враговете си ! Пречупвам се щом към мен се приближаваш . . .
Любов моя, скитнице ти си причината, че сега не излизам от дома си . . . Не ходя никъде . . . Защото знам, ако изляза няма да мина с едно питие . . . Казвам ти, знам го ако изляза пак заради теб, пак заради теб, пак заради теб ще се разруша !!!