МНОГО ИСТИНСКА ПЕСЕН ! Ядосах се и счупих нейния парфюм, скъсах нейните снимки, пух уиски и не съм на себе си. Ядосах се, всичко, което ми е посветила изгорих ! Плаках върху възглавницата, но приятелю, не ѝ казвай това.
Не можем да бъдем приятели, знаем го и двамата. Не може ад ми казваш, че не обичаш другата . . . и аз да попитам нямам право дори. Тъй че ще се престоря, че мен не ме е грижа . . .
Аз давах и давах най-доброто от себе си, но не успях да ти дам необходимото . . . Ти не си човека, който бе преди. Единствената, която искам, която ме желаеше . . .
Бих дал, какво не бих дал да се събуждам всяка сутрин до теб. Да съм до теб, защото иначе това не е живот ! Бих дал, какво не бих дал да съм нещо свято вътре в теб.
Силни приятелства, които всичко ще простят не съществуват в света, в който живеем.
Превърнах сълзата ти в радост и захвърлих миналото ти в огъня. Имах те както Бога в моята молитва . . . никога обаче не си била моя. Винаги съм бил сам, винаги си била болка. Раните си броях, обаче те обичах !