"Лъжец" първоначално е написана за албума "BAD",но по-късно отпада....много ми харесва ритъма,а и текста си е направо железен !!! (star) (star) (star) ...
възрастта му. Говореше се, че той има душа на възрастен, че няма как да осъзнава чувствата и емоциите, които пресъздава на сцената и в студиото, бидейки такова малко дете. Истината бе далеч по- проста: едно дете просто се опитваше да имитира възрастните. Майкъл бе цар на имитациите, а Джоузеф- много добър учител. Когато искаше от Майкъл да изиграе мъка поради контекста на някоя песен, той се спускаше на земята
на колене, хващаше се за сърцето и ...наистина го болеше. "О, не..не го чувствам!", отвръщаше Джоузеф, "не е истинско!". Майкъл изучаваше човешките емоции по лицата на околните . Репетициите за него се състояха вече предимно в разучаване на емоциите стоящи зад някоя песен или танц. С часове слушаше и раздробяваше песните на Джеймс Браун на отделни фрази и стъпки. Или гледаше филм На Фред Астер, излегнат по
корем на килима в дневната. Не си водеше записки- просто гледаше и попиваше като гъба всяко движение, всяка дума.На поредната сцена,нямаше за какво да се притеснявам. Той изпълни всичко което Джоузеф ни бе казал. И на края дойде последната, най- висока нота- Майкъл я изпя с такава лекота, звукът се разнесе из цялата зала, кристално чист и ярък. Сякаш сам Господ слезе на земята и му каза:
"Момче, дал съм ти неземно красив глас...Използвай го!". Майкъл бе толкова самоуверен, владееше всеки сантиметър от сцената. Не следваше знаците на учителката, както правят децата- ТЯ трябваше да го следва. След края на последният, най- висок тон, всички бяха на крака, дори учителката на пианото. Аплодираха толкова силно, колкото не бях виждал през живота си!. "ТОВА Е БРАТ МИ!!!", мислех си аз. Мама плачеше, а дядо
Самюъл бе на прага да го направи. "По дяволите, Майкъл...та ти разплака дядо Самюъл!" Осъзнавах, че точно в този момент душата на Майкъл намери призванието си- опианена от удоволствието да правиш музика и да виждаш ефекта от изкуството ти върху публиката. От този ден Майкъл стана 5-ят член на групата ни. ...От книгата на Джърмейн-You are not alone
Майкъл никога не промени посоката на вярата си в мъдростта на децата.Наред с музиката,децата бяха мисията на живота му.......и много хора се ВЪЗПОЛЗВАХА от това...Страхотна песен,както тази версия,така и оригинала !!! (love)
