БИХ ИСКАЛ ДА СИ ТУК
Като вълни край брега,
част от морето,
звездите са много високо.
Част от небето.
Сега аз се нося към теб.
Аз мечтая за река.
Водата да е толкова синя.
Бих искал да живея там.
Времето захладнява.
Но нещото, в което вярваме
е, че любовта не остарява.
Ние бихме могли да полетим.
Ти и аз.
Върху облак.
Целуване.
В пътуването към сърцето.
Има много неща да се видят.
ЦЕЛУВАНЕ
Червената светлина на слънцето
бавно се скрива.
Небето е всичко, което виждам.
То е безкрайно.
Ние бихме могли да полетим.
Ти и аз.
Върху облак.
Целуване.
Вятърът си играе с листата.
Вре
Тази нощ, когато огъня гори, пак за теб ми говори
и пак те търся, китарата плаче.
Имам ли останала една, две сълзи за да ти шепнат в съня,
колко мисля за теб?
Неказваш и дума, а тишината ми отговаря.
за всичко което ти дадох, а всичко ми отне, защо те нямам, защо ме нямаш.
Нямаш благодарност, защото това е края
края на на пиесата, остава само пепелта в камината.
Нямаш благодарност.
отиваш си, а отвън очите плачат, сълзите пазят тайната ти.
Нямаш благодарност, нямаш благодарност.
Нямаш усмивка, всичко ми отнемаш, сега знам, че нямаш сърце.
Нямаш благодарност,
Не, не казваш и дума, а тишината ми отговаря.
Нямаш благодарност,
защо се опитвах да те разбера, да те обичам, да те върна.
Нямаш благодарност,
нито да ми дадеш надежда, а само да крадеш сърцето ми.
Нямаш благодарност,
Нямаш благодарност
Къде си, чия си, може ли да се избяга от спомените?
От часовете, които минават, от съня който сънуваш.
Имам ли една, две сълзи,
които в съня ти да ти шепнат, колко мисля за теб.
Да можех да те събудя,
с утринно кафе, заедно в леглото ни,
и да те целуна,
но е невъзможно.
Да можех да се влюбя в малка селянка,
на някое облаче там, горе във небесата
и да не виждам нищо долу...
Защото моят живот е игра без граници,
досадна история, откъснати страници,
празни неизписани.
Защото живота ми е вечно падане,
ако преброя всичко, нищо не остава -
само стари навици в мен...
Да можех да те събудя,
Да можех да се пробудя в света на любовта
без стари дългове и тези наказания,които
постоянно ме дебнеха
Да можех поне да те прегърна,да не си спомням за есенните студове
дале4 от страдания,които все ни преследват