VBOX7

Животът за хората е по-хубав, защото всеки вярва, че това цвете съществува и се стреми да бъде опиянен от него.

Много трудно може да се спаси и цветето да продължи да цъфти, но винаги едно листенце ще е увяхнало – листенцето на съмнението и недоверието.

без да дава нещо от себе си, винаги попада на трънчето. Трънчето по някога обаче се забива толкова дълбоко, че любовта угасва

Призвано е да оцелява. За да се брани, то има само едно трънче – ревността. Този, който обича, никога не се убожда, а този, който иска да бъде обичан,

То омайва с аромата си. Едно вдишване и вече искаш да го притежаваш. Искаш да е с теб постоянно, за да те радва. Истината е, че не цветето е собственост на хората, а то притежава човека.

Цветето е с нежни пъстри цветчета. Изключително крехко е, но въпреки това удържа стоически бурите.. Корените му са дъблоко, дълбоко закрепени във вярата, в безкрая...

Цветето е достатъчно обикновено, за да може човек да се обърка. Само този, който го търси със сърцето, а не с очите, ще го намери.

Любовта е цвете. Необикновено цвете, в чието съществуване всеки се надява. Мнозина мислят, че са го срещали, притежавали, но малцина само са се дококсвали до истинското

{p}

Малу е езикът на емоциите

:-)

Непосредственото въздействие на музиката и е голямо

това ее музиката на малу;въздействаща и отразява действителността пречупена през призмата на човешката душа.

Радвам се :)на обяснението ти

Благороден да е човекът, отзивчив и добър, защото само това го отличава от всички твари, познати на нас.

Edel sei der Mench hulfreich und gut, den das allein unterscheidet ihn von allen Wesen, die wir kennen.

И недей да бъдеш тъжна... не сега... защото винаги ще има някой... в твоя свят...

За да отидеш там, където никога не си била... на мястото, в което има само красота... а не тъга... Затова вземи я, отнеси я там, където си била... където си щастлива дори да си сама...

Там ще видиш в тъмнината - малка роза осветена. Чакаща във тиха унес да я вземеш с теб... Чакаща с надежда, с опит и желание... да те преспи със своето ухание...

Дом на красота, светещ във нощта... В него тя живее, но защо сама... Момичето със тъжни - смеещи се очи, погледни назад, когато луната заблести.