tzvetapopova
Имало някога, преди много години една малка и загубена в себе си принцеса. Тя била странна, някак особена и каквото и да правела, не успявала да се впише в средата, която я заобикаляла. Правела нещата винаги на обратно и всички жители на господарството
решили, че тя е опък човек, а толкова се стараела.
Била много искрена и пряма, но това не било търсено от крепостните селяни, нито пък подобно поведение било насърчавано от нейното аристократично семейство. Така, освен опъка, започнали да я наричат и грубиянка.
Кралството било много малко и търсещата и не намираща нищо принцеса, не успявала да се скрие никъде. Тя не намирала нищо, но нея винаги я откривали. Имала си едно любимо място – огромна каменна плоча, малко под върха на най-високата планина в господарството. Това била нейната сцена, на която можела да бъда каквато си пожелаела – от съпруга на пират до куртизанка, от кралица до богиня...това било нейното място...
Била много искрена и пряма, но това не било търсено от крепостните селяни, нито пък подобно поведение било насърчавано от нейното аристократично семейство. Така, освен опъка, започнали да я наричат и грубиянка.
Кралството било много малко и търсещата и не намираща нищо принцеса, не успявала да се скрие никъде. Тя не намирала нищо, но нея винаги я откривали. Имала си едно любимо място – огромна каменна плоча, малко под върха на най-високата планина в господарството. Това била нейната сцена, на която можела да бъда каквато си пожелаела – от съпруга на пират до куртизанка, от кралица до богиня...това било нейното място...
Следвай
2
