VBOX7

src="http://dl3.glitter-graphics.net/pub/1311/1311833mnu99vl8ig.jpg" width=100 height=100 border=0>
Име:Тодор Пеевски
Официален ник нейм:[FiRe_MaNiA]ToTiO
Местожителство:Смолян
Рождена дата: 26.09.1993г.
Върти от: Септември 2008
Уред:Пой, стаф
Учи:Транспортно строителство в ПГС Никола Вапцаров
Интереси: Любим филм "Хари Потър
любима група "Nigthwish",
любима игра:Не играя Игри
Мотивация:Ами обичам въртенето на огън заради това че ме зарежда с повече енергия и се отпускам.Няма нищо по хубаво от това хобито ти да те зарежда хем с адреналин хем с енергия.Това хоби е страхотно защото те кара да се чувстваш като господар на огъня.
Завършек:който огън върти, зло не мисли.
МОНОЛОГ ЗА НАТФИЗ
Тогава вземам писалката, за да кажа, че я обичам, че тя има най-дългите коси на света, в които се губи животът ми, а ако това ти се струва смешно, направо ми е жал за теб, защото очите й са мои, тя е моя, аз съм тя, когато тя крещи, крещя и аз и всичко, което направя занапред, ще бъде за нея, винаги, винаги, ще й дам всичко и до самата ми смърт няма да има утро, в което да стана за друго, освен за... нея и да пробудя у нея желанието да ме обича и да целувам отново и отново китките й, раменете й, гърдите й и в този момент си дадох сметка, че когато човек е влюбен, пише изречения, които нямат край, няма време да слага точки, трябва да продължава да пише, да пише, да изпреварва сърцето си, а изречението не иска да свърши, любовта няма пунктуация, а се стичат сълзи от страст, когато човек обича, накрая започва да пише безкрайни неща, когато обича неизбежно започва да се мисли за Албер Коен, Алис дойде, Алис напусна Антоан, тя пристигна и най-сетне, най-сетне отлетяхме духом и телом, взехме първия самолет за Рим, разбира се, къде другаде да отидем, Хотел "Англия", "Пиаца Навона", фонтанът "Треви", вечни желания, разходки с веспа, когато поискахме каски на служителя от бюрото за наем на мотоциклети, той разбра всичко и отвърна, че е прекалено горещо, любов, любов, безкрайна любов, три, четири, пет пъти на ден, боли ме онази работа, вие никога не сте изпитвали толкова наслаждение, всичко започва отначало, вие не сте сами, небето е розово, без теб не представлявах нищо, най-сетне дишам, ние вървим над паважа, няколко сантиметра над земята, никой не ни вижда, освен самите ние, ние сме въздушни възглавници, усмихваме се без причина на римляните, които ни вземат за монголци, за членове на някаква секта, сектата на Онези, които се усмихват по време на левитация, сега всичко е толкова лесно, всяка крачка е щастие, любов, живот, домати с моцарела в зехтин, спагети с пармиджано, блюдата нямат край, твърде заети сме да се гледаме в очите, да галим ръцете си, да се възбуждаме, струва ми се, че не сме спали от десет дни, десет месеца, десет години, десет века, слънцето на плажа на Фреджене, правим снимки с полароид като онази, която Ан откри в чантата ми в Рио, стига ми да дишам и да те гледам, това е завинаги, завинаги, во веки веков, невероятно, изумително е как се задъхваме от жизнерадост, никога не съм живял така, чувстваш ли това, което чувствам аз? никога няма да можеш да ме обичаш толкова, колкото те обичам аз, не аз те обичам повече, не - аз, не - аз, дадено - ние, толкова е прекрасно да изгубиш съвсем ума си, да тичаш към морето, ти си била създадена за мен, как да изразя нещо толкова чудно с думи, все едно, все едно сме излезли от непрогледна нощ и сме навлезли в ослепителна светлина, като действието на екстази, което никога не изчезва, като болка в стомаха, която спира, като първата глътка въздух, която поемаш след като дълго си бил под вода, като единствен отговор на всички въпроси, дните минават като секунди, забравяме всичко, всяка секунда се раждаме отново, не мислим за нищо грозно, обитаваме едно непрекъснато настояще, чувствено, сексуално, възхитително, непобедимо, нищо не може да ни досегне, съзнаваме, че със своята сила тази любов ще спаси света, о, ние сме ужасяващо щастливи, качи се в стаята, чакай ме в хола, веднага се връщам и когато ти взе асансьора, аз се качих пеша, като прескачах по две-три стъпала наведнъж и когато пристигна, аз ти отворих вратата на асансьора, о, очите ни бяха пълни със сълзи, защото сме били разделени за три минути, когато ти захапа една узряла праскова сокът потече по загорелите ти бедра и мамка му! през цялото време те желая, още и още, погледни как се изпразвам върху лицето ти, о, Марк, о, Алис, имам дъъълъг и сииилен оргазъм, така и ето тя избухва в лудешки смях, какво толкова казах, та се смееш така, това са нерви, много ми беше хубаво, обожавам те, любов моя, кой ден сме днес?