VBOX7

за да се разделят.
Времето от срещата до раздялата е, за да се обогатят взаимно.
Силните хора са една порода - сродни души.
Енергията между тях е много силна.
Заедно са мощна машина.
Природата разделя всичко силно.
Така е, за да могат да дадат сили на по - слабите.
Компенсиране на енергиите.
Нямаш власт над тази раздяла.
Просто продължаваш...
Тъжно е.
Но по - тъжно е, ако изобщо не си ги срещал.
Кой е казал, че Животът е песен/ розов/ щастлив?
Такъв е - но само броени мигове, заради които си заслужава
цялото страдание на света.
Готов ли си да страдаш до последна капка кръв,
за един миг на истинско щастие?
Разбирасе, че ДА!
Тогава приготви се да срещнеш други сродни души,
защото те са някъде по пътя ти.
Ще се появят точно, когато най - много се нуждаеш от тях.
Ще ги познаеш по искрената им усмивка.
А заговорите ли се, ще имаш усещането, че не само говорите
на един език, а сякаш се познавате от години.
Сродните ти души те карат да се чувстваш щастлив
със самия себе си - естествен, истински, спокоен, балансиран,
летящ свободно като птица.
Те ще ти вдъхнат вяра и сили - капка Живот.
Това са твоите най - верни приятели - настоящи или бъдещи.
Сродните ти души най - бързо те напускат и за тях най - много страдаш.
Страдание, свързано с липсата на някой, който те е приемал, какъвто си -
без никакви очаквания и претенции да се промениш.
Спокойствието, което ти носят сродните души, е блажено и дарено
с искреност и любов.
Нищо не можеш да направиш, за да ги задържиш до себе си.
Остава само спомена, че макар и за малко, си бил с тях ... и сте били щастливи.
Миг на истинско щастие, заради който си струва цялата болка и самота.






http://www.youtube.com/watch?v=uALjVNgAbsk&list=UUEVZTPs8dY5ifxG1etJ8PQg&index=9


Един човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил
: 'Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание.'
Човекът спрял мотора си и казал: 'Издигни мост до Хавай, че да мога да карам дотам всеки път когато поискам.'
Господ му отговорил: 'Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за
подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество.'
Човекът с Харлито помислил помислил и накрая казал:
'Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива.'
И Господ му отвърнал; 'Две или четири платна искаш на тоя мост?'





https://www.youtube.com/watch?v=ztraF_VeLmo









Казвам се Ноември. И съм тъжна. Есенна съм някак. По душа. Правя облаците страшно много дъждни. После сядам на небето и мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.Просто нямам маргаритки. А пък днес много ми се иска да узная.Той обича ли ме... Или не. Тук – таме закачам малко слънце. Вместо пръстен или обеци. Хладно ми е, сякаш, на разсъмване. И покривам раменете си с мъгли. Казвам се Ноември. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април. Няма как сезонно да се свържем... Извинете ме... Ще завали.