Ранена, ранена, ранена съм в душата.
Сломи ме мен съдбата
и ме кара все да чакам.
Като песен неизпята,
като песен на съдбата.
Тази песен е без думи
в бели нощи все ме буди.
Не плачи,приятелко,
друг ще срещнеш,ти не тъжи.
Тръгна си и ме боли,
но обичам го-разбери.
Аз те моля-не тъжи
друг не ще го замени.
Имаш шансове безброй,
но в сърцето ми е той.
припев:
Колко пъти си отивах вече,
но сърцето пак при теб ме връща.
Колко пъти казвах стой далече,
Но сърцето пак при теб ме връща.
Мразя се, защото не успях
да отуча своето сърце,
да се връща винаги при теб.
Колко пъти си отивах вече,
но сърцето пак при теб ме връща.
Колко пъти казвах стой далече,
Но сърцето пак при теб ме връща.
Мразя се, защото не успях
да отуча своето сърце,
да се връща винаги при теб.
Колко пъти си отивах вече,
но сърцето пак при теб ме връща.
Колко пъти казвах стой далече,
Но сърцето пак при теб ме връща.
Мразя се, защото не успях
да отуча своето сърце,
да се връща винаги при теб.