Уморена от лъжите и студена за мечтитенося само самотата само тя ми е позната,нося само самотата само тя ми е позната.Моят спомен е бездомендето ти лъжите скри,твоето сърце от камък да бешекамък студен ще гореше.
Живея живота си,с усмивка минавам през дните.Живея живота си,не раздавам безплатно сълзите.Даже болката има своя жестока цена,струва толкова,точно колкото е любовта..
Ти ми даде нежен спомен, за да разбера,че във този свят огромен аз не съм сама.Остави ме да погаля с устни твоите ръце,позволи ми да оставя в тях едно сърце.Винаги, винаги ми припомняй тази нощ вълшебна.