VBOX7

под твоята власт.
Съдбите ни бяха се срещали вече,
познаваха до болка всеки от нас.
Макар да сме двамата толкоз далече,
душите се клеха в съдбовния час.
Часът тъй очакван, кога ще настъпи,
кога ще застанем един срещу друг?
Очите щом срещнат се, как ще постъпим,
че дългото чакане свършва до тук?
Ръцете сами ще сплетат своите пръсти,
сърцата ще тръпнат във дивен екстаз.
На другия устните всеки ще търси,
усещане сладко ще бъде за нас.
Преди да те видя, познавах те вече,
Преди да се влюбя,обичах те аз.
Съдбите се бяха докоснали вече,
подготвили бяха за срещата час.

Евгения Георгиева

______ ✿ ♥ ✿ ♥ ✿ ______ ℒℴѵℯ ______ ♥ ✿ ♥ ✿ ♥ ______

Препъвах се от болките на времето,
но никога не молех топлина.
Изгубена в стихиите на бремето
душата плачеше като дете, сама.
Съдбата беше пак като скъперница,
не вкусила ни жажда нито жал.
Проклинах я. Тя бе като неверница,
кат грешник, своя грях не осъзнал.
Сама пак бях сред пустото море,
сред две сълзи едва, едва отронени.
Сърцето ми разкъсва се на две
от раните все още незатворени.

ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ


НЕ ИСКАХ, НО СЪРЦЕТО ПОБЕДИ

Прости ми моля те, че те обичах.
Не исках но сърцето победи.
Със своята голяма обич свикнах
и тежко бе без твоите очи,
усмивката, която тъй затопля
и русите примамливи коси.
Ръката си протегнах да погаля
скъпото пленително лице,
но то изчезна. Сън ли бе, кажи ми,
че не трепна в моето сърце.
Нима аз нямам право да обичам
и в своя път да търся любовта?
Нима аз трябва винаги да страдам...
А ти почувства ли я... любовта?
Увлякох се. Нали ще ми простиш,
че още те обичам...
Не исках...,
но сърцето победи!
________ ✿ ✿ ✿ ________ ✿ ✿ ✿ ________✿ ✿ ✿ ________

Колко е лошо да си сам на този свят.
И щом си направил крачка напред,
да не можеш да се върнеш назад.
Колко е лошо да няма мъката си с кой да споделиш
и всичко в себе си дълбоко да таиш.
Да няма на кой глава ти да опреш
и сълзите си свои да спреш.
Но аз не искам сълзи да има в моите очи,
а искам в живота ми да провърви.
Не искам и мъжът, който е до мен
да губя ден след ден...

"*°•ღڿڰۣڿڿڰۣڿღ°*"˜˜""*°•ღڿڰۣڿڿڰۣڿღ°*"""*°•ღڿڰۣڿڿڰۣڿღ°*"˜

"Волята е онова нещо, което те кара да продължаваш, дори когато всичко останало ти казва, че си победен. Волята те прави неуязвим." - Карлос Кастанеда

ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ ஐ

Търся някой, за който да бъда безкрайна,
без до лудост това да го плаши.
Да открие тайния извор в душата ми.
Да потънем в нестихваща жажда.
Да усеща колко са цели минутите
в тишината, когато прегръщаме.
Да ми бъде посока , когато сe губя,
за да има къде да се връщам.
Някой, който, просто така, без причина,
би целунал брега недокоснат.
Някой, който умее да бъде обичан.
И задава открито въпроси.
Някой, който би ме последвал в мечтите.
И не би ми прекършил крилете.
Някой, който носи смелост в очите си
да открива нови вселени.
Не, не принцове търся. Аз съм пустинна.
И живея в един от оазисите...
Сънувам един алхимик, че се скита
и извора търси, скрит във душата ми...

‘ಞ๑’ ‘ಞ๑’ ｡◕‿◕｡ ஜ۩۞۩ஜ ✌

Казваш че си странна.
இڿڰۣ-ڰۣ—
Казваш, че си странна, но не мисля,
че си толкова различна - разбери..
Ти просто си едно добро момиче,
което иска обич... Има и мечти...

Което има цветен поглед за живота,
а не да тъне в мрак и отчаяние..
Душата ти разкъсвана от болка
копнееща за ласки, за внимание..

Не казвай, че си странна! Ти не си!
Не казвай нищо.. Просто се огледай..
Тук всеки търси обич, има и мечти...
В лицата на околните се вгледай...

Ще видиш, че не си сама на този свят
Все някой, някъде там тебе чака...
Ще видиш, че съм прав и не греша,
че светлината идва винаги след мрака...

След няколко години ще се смееш над това,
то времето минава толкоз неусетно...
Затуй мечтай си ти... Живей си за мига..
И гледай на живота радостно и цветно..

╰✿❀ ✿╮ Добромир Радев


Молитва от любов ♡
✿⊱╮
Осъдих те с най-тежката присъда –
да ме жадуваш в будните си нощи…
Когато те боли, твой лек да бъда.
Да ме сънуваш… И да искаш още…

Да, знам, че диво търсиш в мен жената,
която е различна в твойта лудост.
И някак хищно сричаш тишината,
когато в тъжен здрач осъмваш буден…

Усещаш ли?!... Аз паря твойто тяло.
И се разтапям в мъжките ти длани.
От страст и тази нощ горя във бяло.
Като пожар, след който ще остане

най-грешната любов… Като молитва.
Най-дивият копнеж. Като начало,
като сълза в дъха на дързък скитник…
И като танц на жадно женско тяло…

MƳ ԼƠƔЄ •♥• Ŀ ☼ √ IΞ •♥•

ㄥ◯√モ ஆܔ
`·٠•●♥❤
ԑ̮̑♦̮̑ɜ ✤✥❀
❤‿❤
♥•------ •❥
✰✰✰✰✰ ★
¸.•✫ ¸.•✫ ¸.•✫
☼ ♫ ♪ ♫ ♩ ✽ ☸
♜♞♝♛♚♝♞♜
♟♟♟♟♟♟♟♟

☺ ☻ 　 ♦ ♣ ♠ • ◘ ○