vampir4e_siska
Денят бавно си заминава
и навън започва да се смрачава.
Иска ми се сега да завали,
за да не се виждат моите сълзи.
Искам и да съм до теб сега
и да забравя за тази тъга.
Но ти си далече, уви,
затова и сърцето
и навън започва да се смрачава.
Иска ми се сега да завали,
за да не се виждат моите сълзи.
Искам и да съм до теб сега
и да забравя за тази тъга.
Но ти си далече, уви,
затова и сърцето
ми кърви.
Изпращам ти любовта си в нощта,
дано усетиш моята топлина
и заедно да помечтаем
за един миг въображаем,
в който двамата сме едно цяло
и я няма веч тишината, облечена в бяло.
Мисълта ми бързо към теб препуска
като хищник, гонещ жертва за закуска
Кажи ми-усещаш ли я ти,
или пак разбити ще са моите мечти? Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - Да се запаля?
Или очи нямах насреща?
Сълзи ли нямах - да не изстина?
Рани ли нямах - да те не мразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или честта си да пазех?
Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?
Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да обърна?
Нужда имам да те обичам..
Сили нямам да се не върна! На сбогуване
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене, ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ми ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
...Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!
Изпращам ти любовта си в нощта,
дано усетиш моята топлина
и заедно да помечтаем
за един миг въображаем,
в който двамата сме едно цяло
и я няма веч тишината, облечена в бяло.
Мисълта ми бързо към теб препуска
като хищник, гонещ жертва за закуска
Кажи ми-усещаш ли я ти,
или пак разбити ще са моите мечти? Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - Да се запаля?
Или очи нямах насреща?
Сълзи ли нямах - да не изстина?
Рани ли нямах - да те не мразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или честта си да пазех?
Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?
Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да обърна?
Нужда имам да те обичам..
Сили нямам да се не върна! На сбогуване
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене, ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ми ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
...Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!
Следвай
0
