VBOX7

в тишината...
Хората, който се губят
на техните кратки пътища,
Твоята усмивка разтвори облачноста в моето сърце...

От колко парчета е сглобен този сън?
Дори слънчев лъч е достатъчен,
За нашите две отслабващи сенки да се припокрият,
Разстояние без край и безгранична дълбочина
Подобно на съдбата в нашите ръце
Бориш се отново и отново,губиш отново и отново,....

за шанса случайно да се срещнем
Небето копнее за кръв, докато цветята чакат за дъжд,
Ноща прави утре, въведение за довечера,

че И две сърца бяха едно,
Това ли онова, което желаеше така силно?
Едно по едно, венчелистчетата на бялата роза се
разпръскват над времето.
Нашата любов съществува за цяла вечност