VBOX7

Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...
Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги...
Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не,
променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо.
Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие.
Понякога те води, а друг път е сляпа. Понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги.
Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш.
Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...
Когато се случи, ти просто знаеш, че това е ТЯ...
знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз.
Знаеш, че нищо няма да е както преди...
Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същият...
Това е ИСТИНСКАТА любов - тази, която остава дори евентуално да си отиде някой ден.
Остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм.
Остава в погледа и влагата в очите.
Остава в сънищата и спомените.
Остава едновременно в миналото и бъдещето...
Защото само тя умее това...
За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване.
Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги...
Тази любов идва, за да остане и за да ни промени, и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби.
Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни...
Аз търся тези коси, които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея докосването им.
Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания... Може дори да боли непоносимо, но... аз знам, че това е ТЯ - усмивката на Любовта.
И вярвам, че любовта ражда любов...
Ще чакам онзи ден, в който ТЯ - ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ще се сгуши до мен и... ще остане...
Не зная къде и кога ще бъде това, не зная колко път ще сме извървели заедно или отделно.
Не зная дали ще мога да и се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издихание, значи е имало смисъл и не съм изживял живота си напразно.
Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя за да го заслужа..."