viki_stoqnova
Едва, когато нещо си отиде,
едва, когато с нещо се простиш,
разбираш колко много ти е нужно
и започваш да тъжиш.
И знаеш, че не ще се върне вече,
и празното местенце те боли.
Дори светът надолу да обърнеш,
/>
пак не ще го върнеш ти.
И мъката от страшната раздяла,
дълбоко във сърцето ти гори.
Разбираш, че за нещо си живяла,
за нещо, със което се прости....
Има болки които понасяме,
и удари които търпим,
и спомени които отнасяме
в нощите когато не спим!
Има обич която очакваме,
има скръб за която мълчим
и в тези минути съзнаваме
колко е трудно да бъдеш един!
И мъката от страшната раздяла,
дълбоко във сърцето ти гори.
Разбираш, че за нещо си живяла,
за нещо, със което се прости....
Има болки които понасяме,
и удари които търпим,
и спомени които отнасяме
в нощите когато не спим!
Има обич която очакваме,
има скръб за която мълчим
и в тези минути съзнаваме
колко е трудно да бъдеш един!
Следвай
0
