Умее. Умее да просълзи душата. По съвсем естествен, човешки начин. Жалко, че напусна нашия свят. Но просто не може да е изчезнал от духовната вселена на хората.
Не момичета! Безсмислено е да предлагате на мъжа да изпие горчилката на дните ви, ако не сте му предложили радост! Играта си има правила. Замислете се, защо се превързвате към болката, а не към надеждата... Ако не си повярвате, няма да ви повярват!
Наистина невероятна балада. Наистина се разтваря в кръвта, когато я танцуваш. И ти прави буца в гърлото. Изящна - вино в кристална чаша. Поздравления, Жанет!
Като композиция е доста сложна песен. Въпреки това мога да си я възпроизведа звук по звук. Не защото съм велик музикант, а защото в нея е вложено нещо впечатляващо. А пиесата на Артър Милър звучи философски, но разбираемо. Почти по шекспировски.
Васил Михайлов! Мъжка красота и сила. И съвсем обикновена, човешка доброта! За тоя човек трябва да бъде създаден отделен орден! Посмъртно, се него могат да бъдат награждавени хора от "калибъра" на Левски.
Колкото по-глупав и елементарен е един човек, толкова по-лесно му се проплаква мозъка. Братята македонци могат да прочетат нещо, написано от собствените им археолози. А не да демонстрират злоба и кръчмарски патриотизъм.
В текста на песента има магия. Но липсва последния куплет на Мишо Белчев. Орязан е "някога". Ако Васко направи песента с него, "магическият градус" би се вдигнал още... не, че и така песента не буди въображението. Но...