VBOX7

Боже, каква красива любовна изповед... Жани, хванала си великолепно баладичността на посланието. Слушам с искрено удоволствие тръпката на съчетанието на гласовете...

По-различна интерпретация. Но все така затрогваща...

Кокош, това е петел, който обаче не е мъжки.

Тя е разтревожена. И търси нежността му, за да намери спокойствието. Сюжет, повтарян милиони пъти. Звучащ банално. Звучащ затрогващо. Ако е истинен...

Ако не съществуваш ти, какъв е смисълът да ме има?... Красиво обяснение в любов. Затрогващо, като всяка истинска изповед...

Детството - най-истинската територия на естествената нежност. През тези магични години можеш да срещнеш и крокодил, който свири на хармоника...

"Ужасно" красив по човешки филм. Истинен. А песента го доизгражда...

Душа болит. А сердце все таки поет. Что это такое?...

От живота можеш да очакваш какво ли не. Може да ти се случи не само целувка с жаба...

А бяхте ли и такива въздихливи на младини?...

Типов сюжет от западноевропейската литература. Като основа на песента. Ама тия илюстрации от стари български къщи/дали нямаше и фрагмент от джамия?/...Много разхвърляна визуализация на клипа. Липсва посока.

Жената е неидентифицируема/ама па дума излезе/ априори. И непредвидима. Не е необходимо да си мъдрец, за да го знаеш. А в това, че просто си търси "провокациите", се уверяваш някъде още в пубертета. Не чак мъдрец, просто мъж Владимир"

Прекалено загладения и умен мъж трудно провокира женското сърце. Защото я няма Н.В. Авантюра-та. А Есенин...не случайно в него са се влюбвали и царските щерки. Естествено мил и по човешки добър.Клипът е уцелил "тоналността" - есенински е.

Това припряно потръпване на струните... И тази загадка в женските очи...Почвам да си мисля за... класното по геометрия в седми клас, разбира се!

Има едно такова състояние - щастлива неувереност... То подхранва надеждата. И прави живота особен, като златна есен. Есен. Есенин. Заигравка, но красива...

""Който види веднъж тия очи, не може да ги забрави, докато е жив." Фрагмент от запис на спомените на едно българско момиче, слугиня в дома на висш турски офицер, присъствало на екзекуцията на Великия.

Песента е правена за Първата световна. Но върши страхотна работа през Втората. Слушаш и настръхваш, забравяйки политическите идеологеми.

Не можеш да го сбъркаш, този Горан. Каквото "пипне" прави го на шест. Защо ли ми звучи и малко български, въпреки че е циганска песен?

От тия хора лъчи страхотна, красива нежност. Песните им те "хващат". При друго изпълнение биха звучали сълзливо, но при тях емоцията е спонтанна и истинска.

Всяка болка в сърцето съкращава земните ни дни - медицински достоверно. Но, който си позволи лукса да не товари сърцето си болка, обезсмисля земните си дни - житейски проверено.Благодаря, Цвети!