Е,е... визуалните "илюстрации" просто галят окото. Можеш ли да кажеш лошо на хубавото? Какво, да вземат да показват сериозни женски муцки в час по тригонометрия?... А гласът на Силви звучи така свежарски... Жани, клипчето си е добро...
Понякога болката ни учи как да обичаме. Тъжно, но наистина смислено познание. Щях да кажа, че болката ни прави по-силни, но това невинаги е вярно. И все пак, в някакво странно триединство вървят "Живял, обичал, изпитал болка..."
Каквото и да кажеш за този глас, ще е бледо отражение, думите нямат необходимата плътност. Глас, който те кара да бъсеш щастлив, защото имаш възможност да го чуваш...
Искам да съм луд! А не нормален чиновник, който ухае на уиски и яхния в съботната вечер... Светът се крепи на лудостта на обичащите, а не на здравомислието на гастрономите. Biagio е един великолепен проповедник на здравословната лудост.
Малко преди залеза стоях пред откритата врата на малък самолет. В бонето бях поставил слушалки на уокмена. И слушах тази песен. Малко след като свърши, се отделих от борда. Имам доста скокове, но този ще помня до живот. Беше нещо различно...
В първите дни на златната есен ходех с приятели да летя от площадка до Беклемето. Има магии, които рабираш, едва след като ги изживееш. Вечер се прибирах и си пусках тази песен. Нещо като ритуал. И празник за душата...
Няма нищо по-голямо от теб. Особено ако се раждаш в моето въображение. Нали разбирате почитаеми дами: мъж без въображение става само за мияч на чинии. В най-добрия случай - за пиколо...
Колкото повече пъти си пускам това клипче, толкова по-ми харесва. Такава наивитетна красота... А поетичната основа има магия. Тя, истинската поезия си е магия...
Думите - извор на недоразумения. Прегръдките - на надежди, които невинаги се сбъдват... Но - колко сиво се живее без думи. И прегръдки... Честит Свети Валентин! И свети червеноноси Трифон Зарезан!
