Истинската жена умее да плаче. Затрогващо. И да се смее. Заразително. Второто може до безкрай. Първото - с мярка. Ако става обратното - мъжът става бегач на дълги разстояния...
За пръв път чух тази песен минавайки под един балкон около час след полунощ. Валеше сняг - като в клипа. И се чудех мъж ли я изпълнява, или жена? Но че е нещо извън всякакъв музикален калъп усетих там - под балкона.
Важно е да искаш да полетиш. Крила ще ти поникнат. Ако не си кокош или кокошка, разбира се. Въпросните аналози на хуманоидите просто не искат да забележат, че Господ им е дал крила....
Особена история... Гледаш очите на тази жена и се влюбваш в тях. Постепенно усещаш, че носталгичната мелодия се разгражда направо в кръвта ти. За какво се говореше? -А да, за приятели и любов. За какво друго може да бъде?!...
Попаднах на клипа случайно преди около месец. И го слушам може би за 30-ти път. А това е само "регионален шансон"... Осъзнаваме ли какво богатство носим в беднотията си?...
Нико Пиросмани, пияница-художник, болезнено чувствителен. Маргарет дьо Севр, певачка от френска трупа на колела. Но се появява един човек с усет към магията - поет. И ето че става приказка. Затрогваща, почти като оная за хлапетата Жулиета и Ромео.
