Силвия никога не е била красавица. Маниерна, някак неестествена. Но тази песен...какво излъчване, магия. Тази песен не е направена само от поет, композитор и певица. И дядо Боже се е намесил...
Търсиш, намираш, губиш лесно. И ти е едно такова - весело и самоуверено. А после си биеш главата. Глупав съм но, поне животът... си струва да се живее...
Бог наистина дава на всеки своя звезда. Но ,малцина са тия, които съумяват да живеят така , че винаги да бъдат огряни от звездата си.Тази песен е за тия...под звездите. Защо ли, като я слушам, си мисля за Малкият принц?
Песен - великолепна. Но защо се мъдри тук Путин? Красивото отчаяние на тази магия извира от съприкосновението с дебелата и нагла глава на духовния путинов дядо Ленин.
В планината - лаванда. В града - пластмаса. Ако се преселим по-близо до небето заедно с пластмасите си?... Господи, наистина ли точно човекът е любимото ти творение?