Аранжимент и оркестрация, изпипани до съвършенство. И гласът на една необикновена жена... Който разказва най-обикновената и вълнуваща приказка на човешкия живот.
Суетна, опърничава, обидчива. Но... когато господ дава, не пита. Гласът от тази песен ме кара да настръхвам: свежест, самобитна изразителност, великолепие... На тази жена й е позволено да бъде всякаква. Защото е велика!
Топъл, очарователно меланхоличен глас. Разказ, вечна приказка. И музика, която великолепно се вплита в една мъдра, но човешка тъга. А може би радост...
И този раним човек е бил забраняван... На моменти трудно разбирам спойката между българите, наричана моя държава. Губили сме битки и самочувствие. Добре, че не сме успяли за доунищожим поетите си...
Истински действената доброта е силна. Тя преодолява ефекта на приетата за нормалност рана. Ако ползвам заложената тук метафора. Нали правите разлика между добър и добряк? Добрякът не прави зло просто поради липса на характер. Доброта = сила.
...И една малка вълшебница. До Уитни, която просто не може да бъде възприемана по друг начин, освен като еманация на неповторимата женственост. Красиво! Вълнуващо! Едновременно реалност и приказка.
