Човек наистина произхожда от страната на своето детство. Но, не може да остане там. Тъжно, но истинско.Тази невъзможност прави от мъжа - мъж, а от жената - жена.
Защо "контраст, който натъжава"? Не знаете ли, че и най-красивия човек остарява? В Бриджит има душевна красота и сила, който предизвикват уважение и днес. Мъдрият приема старостта, като младостта: с благодарност, че има възможност да я изживее.
Когато загледах началото, направо се зарадвах. Във фрагмента от филма, изпълнителят е поета Матей Стоянов. И суингът е на ниво. А иначе песента въобще не е лековата: противоречива картина от противоречиво време...
Е, брато, това е положението. Не можеш да останеш вечно в женското сърце, особено, ако и други нежни мъжки ръце искат да го галят. Не точно сърцето, а непосредствено релефа над него. Но, това не е основание за песимизъм. Жани, събуждаш разни размисли
Завиждам му, признавам си. На красивия и вълнуващ глас. Не допускам, че една жена може да пусне край ушите си красивите му обяснения в любов. Е, ако чак му повярва, това си е за нейна сметка...
"Обичам те!". Думи, които лесно се изхабяват. Но можеш да бъдеш добре разбран и ако кажеш например "Искам да видя слънце в очите ти!". Любовта наистина развива въображението. Поне на елементарно ниво.
