VBOX7

как бързо се променяш и Изчезваш... но няма смисъл, няма смисъл на сила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш и което щях да видя...Не ги послушах и ги държах отворени, когато ги затворих беше късно...защото бях те пуснал вътре в себе си и всичките ми думи и желания...бяха приели формата на твоите движения...Сега...Докато те изтрагвам от сърцето си си мисля, не е ли смешно това, че докато гледах с отворени очи, не забелязвах нищо и трябваше да ги затворя, за да видя...очите ми ме молеха да спра да гледам, очите ми твърдяха че съм луд, за да ги карам да се взират и да те търсят там,където отдавна не си и няма да те има...

P.S: ...и трябваше да ги затворя, за да видя...



...Воинът на светлината никога не забравя да благодари. По време на битката ангелите са му помогнали; небесните сили са поставили всяко нещо на мястото му и са позволили той да даде най-доброто от себе си. Ето защо при залез слънце той коленичи и благодари на всички свои небесни Покровители.
Другарите му отбелязват: „Има голям късмет!" Ала той знае, че „ късмет " означава да съумееш да се огледаш наоколо и да разпознаеш приятелите си, защото чрез техните думи до теб достигат съветите на ангелите...